Синдикат „Образование“ иска детските да се дават на училищата и детските градини за личностно и социално развитие на децата

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа” иска промяна в механизма за предоставяне на семейни помощи за деца. Профсъюзът настоява учебните заведения, а не общините, да получават и предоставят детските. Така ефективността ще бъде по-добра и ще бъде спряно ползването на тези средства от родители за финансови разходи, не в посока социално и образователно развитие на детето.

В момента държавата осигурява 400 милиона лв. средства годишно за семейни помощи за деца и само 140 милиона лв. за обхващане и задържане на децата в детските градини и училищата (транспорт, стипендии, общежития, извънкласни дейности, хранене, учебници и др.). Огромна част от семейните помощи за деца са насочени към учениците-роми, поради спецификата на методиката с акцент към деца и ученици от цигански произход, съобщава председателят на синдиката Юлиян Петров.

Синдикат „Образование“ предлага в Закона за семейните помощи за деца да бъде регламентиран механизъм, според който месечната помощ за дете до навършване на средно образование да се предоставя в учебното звено под формата на допълнителна подкрепа за личностното развитие на детето или допълнителни образователно-социални услуги, осъществявани от детската градина и училището, в което то се обучава. В противен случай тези 400 милиона лева ще бъдат поредните средства, които финансово немощната ни държава налива от пусто в празно, без да се интересува от крайния ефект, твръдят от синдиката, твърди Петров.

От синдикат „Образование” обясняват, че учебните звена се въздържат да предоставят коректна информация за нередовното посещаване на училище или детска градина. Причините за това са липсата на стимули да го правят и опасността детето или ученикът да бъде преместено от родителите си в друга институция и така детската градина или училището да загуби финансови средства.

Семейните помощи се използват от родителите за финансиране на разходи, които не са свързани със социалното или образователното развитие на детето, в т.ч. и разходи, които да създават материални условия то да посещава детска градина или училище, смятат от профсъюза. Това на практика нулира нормата на обществена възвръщаемост на изразходваните бюджетни средства.

Европейската и световна практика сочи, че разходите за предучилищно и училищно образование са с най-висока норма на обществена възвръщаемост от всички бюджетни разходи, но тогава, когато са насочени целесъобразно към адресата – детето или ученика. Още по-висока е тази ефективност за деца, чиито родители са с нисък образователен и социален статус, т.е. най-често за децата от ромски произход.