Психологът Илияна Самуилова:Наркотиците са една илюзия, която ти създава уют, но той е лъжовен

„В тази къща ние се уважаваме, ние се забавляваме, ние правим грешки, ние прощаваме, ние се подкрепяме, ние сме едно цяло” – с този надпис, терапевтична общност „Билани”, посреща наркозависимите в една къща – край Банкя, в местността „Клисура”, откъдето си тръгват чисти.

Ръководител и създател на центъра  за рехабилитация и ресоциализация на хора с различни видове зависимости – от интернет, хазарт, алкохол и наркотици е Волен Пасков, който също е имал проблеми с наркотиците, но сега дава пример на момчетата.

Подходът, който се използва при лечението е съсредоточен  върху идеята за промяна и оздравяване на зависимите, тяхното постепенно преминаване  към стабилни личности , които са свободни от психо-активни вещества.

„Програмата е високопрагова, високоструктурирана, тя е философска . Хубавите моменти обаче,  са когато зависимите  я изкарат цялата, зараснали са им раните по вените, качили са по 20 кг, приличат на годините си и са изправили стойката си, когато могат да се усмихват и да те гледат в очите”, споделя психологът Илияна Самуилова, която на пръв поглед е крехко и нежно същество, но е готова на всичко, за да извади момчетата от дълбоката яма, от която трудно се излиза.

Участниците в програмата на БИЛАНИ престояват в период от 9 месеца в къщата в Банкя, след това има 5 месеца ресоциализация в специално защитено жилище, посещават и терапевтичен кабинет за възвръщане на навици.

Терапията в програмата се състои от групови сесии, както и индивидуално консултиране, обучителни семинари и лекции.

„Щастливият край е когато признаят, че имат проблем и когато си тръгнат с ясната мисъл какво ще правят по-нататък в живота си. Най-големият хепиенд, е когато ми напишат:”И днес съм чист и трезвен, Илияна”, разказва психологът.

Някои от момчетата обаче си тръгват по-рано, смятат че са готови и вече излекувани, но за съжаление шамарът  на външния свят ги връща много бързо към старите и вредни навици.

„Връща ги тяхната надменност. В момент, в който подцениш това заболяване, то напомня за себе си по най-бруталния начин. Няма излекувани зависими, има овладени зависими. Това е нещо, което ще е цял живот от теб. При това заболяване има изход, но трябва да следваш определени мерки”, посочва Илияна Самуилова.

„Когато говорим за подрастващите – моето послание е към родителите, колкото и да са изморени, нека  не забравят, че трябва да имат много близки взаимоотношения с децата си, да говорят открито с тях. Хората , които пък употребяват, да опитат да спрат, защото има и един друг свят, от този който те познават и той не е по-малко вълнуващ. Наркотиците са една илюзия, която ти създава уют, но той е много лъжовен и до време . Когато се събудиш от тази илюзия виждаш, че ти е взела всичко и нищо не ти е останало”, съветва психологът Илияна, сблъскала се не с един и два случая с хора, попаднали в жестокия капан.

Калин Иванов е на 35 години, той  също е имал проблеми с наркотиците, лекувал се  е една година и сега вече работи в БИЛАНИ като консултант с личен опит. Той е употребявал близо 15 години наркотици и е играл хазарт, тази страница обаче от живота му е затворена. Той е щастлив и има приятелка, с която живее на семейни начала. Споделя, че е най-опасно, когато си мислиш, че нямаш проблем, осъзнаваш го, когато паднеш физически.

„БИЛАНИ ме върна в реалността, от която бях избягал с употребата на психоактивни вещества . Сега се чувствам добре и най-вече семейството ми е спокойно, не  е притеснено. Не живеят в страхове. Имам 12-годишна дъщеричка, с която се занимавам много повече, срещаме се често.

В момента това което правя е да предавам моя опит на момчетата. Аз съм преминал по същия път и е много по-лесно да го обясниш. След като дойде човек тук трябва да изгради нов старт на живота си. Всичко старо трябва да забрави, едно преисталиране”, разказва Калин.

Вижте някои от личните истории на момчетата, които застанаха с лице и разказаха за проблемите си.

Георги Ч. е на 20 години. Той сам е търсил начин да се откаже от наркотиците и попада на БИЛАНИ.

„Дълго време се заблуждавах, че не съм наркоман. Не съм опитвал сам да  спирам, защото съм слаб психически. Имах проблеми с родителите ми, защото не ми даваха да идвам тук, помолихаме да опитам сам, не им беше приятно, но реших да пробвам. Започнах на 14 години да пуша марихуана, а след това известно време употребявах кокаин, това ми хареса. После преминах на амфетамини, защото имах финансови проблеми. След това стигнах до хероина, което беше пагубното, защото в началото не знаех какво употребявам, направих го от любопитство. Започваш да мамиш родителите, роднините и приятелите. Манипулираш ги по най-различни начиниa, за да си набавиш средства за дозата. Започнах да изнасям от вкъщи ценни неща – злато, крал съм от приятели, когато съм ходил на гости, в къщи по селата, от баба ми и дядо ми. От наркотиците изпитваш удоволствие до време, после става мъчение”, сподели Георги.

Мирослав Д. – е минал целия цикъл на лечение и съвсем скоро ще започе работа, а по-късно отива в чужбина.

„Аз сам открих програмата, от 13-годишен съм зависим от наркотиците, накрая имах проблеми и с алкохола. От това ми се увреди черния дроб и бях много зле, лекарите ме бяха отписали. Тогава взех решение, че трябва да търся друга алтернатива, за да се оправя. Това място ми беше препоръчано от приятели, които са минали оттук. В началото те ми казваха, че е много добро, чист въздух, природа, казаха ми че има фитнес и басейн, но в деня, който тръгнах, те ми споделиха, че много ще съм им ядосан в началото на лечението, но ще бъде за хубаво.

В началото е доста трудно, аз дойдох в много тежка криза, да се бориш със себе си и правилата, но след това разбираш, че точно това започва да те изгражда като нов човек. Тук се научаваш как да се владееш, няколко пъти съм искал да си тръгвам, намирах си причини, но след това осъзнах, че трябва да изкарам целия курс. Благодарение на екипите обаче аз успях да разбера, че това ще бъде в мой минус. Моята максима е, че когато аз съм добре и моето дете ще е добре, ще му бъда полезен. Осъзнах, че трябва да му дам бъдеще и да го възпитам, за да бъде добър човек”, разказва Мирослав.

Константин Щ. от Варна е на 29 години и е от 4 месеца в БИЛАНИ.

„Много добре се чувствам тук. Не съм семеен. Правил съм и други опити да откажа наркотиците. Завършил съм техникум по дървообработване”, споделя Константин.

Той започва с наркотиците още в 6-ти клас, като започва да пуши трева и да диша лепило. От 14 години започва да употребява хероин, в началото не е бил зависим, но след две-три години започват кризите. В началото парите са му стигали от джобните, които са давали родителите му, в рамките на 15-20 лева, след това започва да краде, защото са му били необходими около 100 лева, за да се снабди с дозата, започнал е и да продава наркотици. Почвал е работа във фирмата на баща му, но това не му е помогнало, а по-скоро е злепоставял неговото семейство с поведението си.

„Трудно ми е да се справя в живота сам, посещавал съм и различни комуни, надявам се този път всичко да завърши успешно, след като си тръгна оттук. Голяма част от моите приятели измряха или са в комуни .Просто не съм свикнал да се оправям без наркотици,не мога да си подредя  живота, не съм имал жени, не знам как да общувам. В началото е една много силна еуфория, прилив на адреналин, които ти носят хубави усещания и след това изпадаш в плаващо състояние и не ти носят удоволствие”, допълва Константин.

Автор:Станислава Антова