София Георгиева: Продаването ни срещу порцийка храна ще ни причини чревно разстройство

София, ти си артист. Хората на изкуството са различни, одухотворени, разчупени… Защо си в политиката, това логично ли е?

– Първата половина от въпроса , който ми задаваш, съдържа отговорът. Това, разбира се, казвам с усмивка. Преди професията си аз съм човек, жена и част от всички човеци в страната. Като артист съм ангажирана с не една обществена и социална кауза.

Неведнъж народът и държавата са търсили помощ именно от нас, артистите. Неведнъж именно ние, артистите, сме сплотявали обществото.

Въпреки това, към днешна дата културата и духовността българска тенденциозно се обезличава. Най-логично е да се противопоставим и защитим стълба на нацията. Това може да се случи само и единствено като участваме пряко в законотворчеството.

Как ще убедиш „железните“ перничани, че си техният човек?

– В тази кампания спестих медийните си изяви и посещения при фризьора. Заложих на срещи с хората в областта. Чух проблемите им, сблъсках се с безверието им, понесох упреците им, бабите и дядовците ме прегръщаха с надежда през сълзи.

Какво е твоето обещание пред перничани? Колегите ти се надпреварват да обещават едно чудо лъскави неща – увеличение на пенсии, заплати, скок в стандарта на живот, качествено здравеопазване и образование? В същото време е факт, че 30 години почти нищо не ни е наред – ние сме задният двор на Европа, ние сме работещите бедни в ЕС, заплатите и пенсиите тук удрят дъното, агресията се настани в училищата, младите напускат страната масово…

– Аз съм перничанка! Това е достатъчно.

Ще държа за ръка всеки поискал да върви по пътя към по-добро. Той мен и аз него.

Как приемаш „обещанията“ по време на избори и приемаш ли ги въобще?

– Аз съм дете на прехода. В изминалите 27 години ядох една и съща паста, вписана в едно и също меню и предлагана в различни ресторанти. Днес телевизорът ми показва същата манджа, но крайно пресолена. Задавих се..

Подходящ въпрос, позволяващ ми да споделя едно лично преживяване.

Преди известно време след поредната ми разходка до Рилския манастир се спрях пред сергийка за мед.

– Един буркан от този мед искам – казах аз.

– Пробвайте го първо – отговори продавачът на мед.

– Имам ви вяра! – казах.

Продавачът ме погледна с мил и усмихнат поглед и допълни:

– Мило дете, вярата е нещо относително и ментака дебне на всеки ъгъл. Продават свинска мас  за захаросан мед.

Нека всеки извади своята си поука от тази история. Аз за себе си го сторих.

Какви хора трябва да влязат в Парламента? Нужни ли са нови лица? Това ще бъде и твоят отговор на въпроса какъв трябва да бъде нормалният политик.

– Работещ за и в името на народа си! Човек с визия и концепция за преосперитета на нацията, която защитава и за която трябва да се бори!

Смяташ ли, че тезата „Не ме интересува кой ме управлява, искам да живея добре“ е правилна?

– Българското общество трябва да осъзнае, че е работодател на народните представители. Така както ги назначава, гласувайки им доверие, има правото и да ги уволни. За да се промени съдбата ни, трябва да поемем колективна отговорност. Трябва да разкъсаме оковите от страх и срам.

Тенденцията ‘’Трай, че ще те уволнят!’’ няма да ни докара нищо добро. Продаването ни срещу порцийка храна ще ни причини чревно разстройство.

Какво мислиш за безнаказаността по върховете? Кой създаде паралелната държава и как ще бъде елиминирана корупцията?

– Задкулисието ме интересува дотолкова, че разгради България. Обществото също имаме вина донякъде за случващото се.

Когато има търсене, има и предлагане. В прехода вместо да се изковат закони и правила, се даде шанс на едни момчета, израснали на улицата, да контролират бизнеса. Голяма част от образованите и квалифицирани хора, отказвайки да се подчинят на новите си ‘’господари’’, напуснаха България, а онези, които останаха, се свиха в черупките си. За съжаление и днес мнозина от нас са европейци само на хартия.

Най-важно за мен е да има справедливост за всичко, за което ще се боря!