Перник е първото селище в Средновековна Европа, в което са използвани каменни въглища за бита

Първият случай в Средновековна Европа, свидетелстващ, че се използват каменни въглища за ежедневни цели – за отопление и за приготвяне на храна е Перник. Това обяви зам.-ректорът на историческия факултет в СУ “Св. Климент Охридски“ доц. Георги Николов по време на дискусията „Минало, настояще и бъдеще за крепостта „Кракра“. Той цитира извор от XI век, условно озаглавен „Чудесиите в България“, в който се казва: „В Перник се  намират камъни, изкопавани от земята и когато слънцето ги нагрее, се възпламеняват, и когато някои сложат месо в гърнета, то се сварява на тези камъни.“

В европейските учебници като първи случай на използване на въглища се посочва Англия през 1245 г. Но 300 години по-рано това вече се е случвало в Перник .

Перник е едно от малкото селище в историята ни, което повече от 1000 години пази името си непроменено през вековете. С прабългарското си име, Перник се споменава още от Средновековието до ден днешен.

Крепостта, която се нарича „Перник“, а не „Кракра“, е изградена изключително качествено. За дебелите 2 метра стени са прилагани най-добрите техники, познати до този момент в нашите земи и в гръцката архитектурна практика.

Добре известно е, че в края на Х и началото на ХI век Перник играе изключително важна роля в българо-византийската война. На няколко пъти твърдината се оказва непреодолима преграда пред византийските легиони. 1002-1003 г. е първият неуспешен опит за превземането й. 1015 – 1016 г. са направени още два яростни опита от Византия. Цели 88 дни войските на Василий II стоят пред вратите на Перник, което прави пернишката крепост международно известна. Опитите да бъде подкупен войводата Кракра, удрят на камък. Когато загива и българският цар Иван Владислав, Кракра се предава заедно със сина си и брат си – не е имал друг полезен ход. За разлика от други крепости, в които Василий II стъпва, Перник не е разрушен. Голяма част населението остава да живее в крепостта и околностите.

Има данни, че под земята все още лежат неразкрити останки от монументална сграда и други постройки. Има и данни за сгради в ордерна архитектура – нещо непознато в други исторически паметници по нашите земи. Изводът: Крепостта „Перник“ е изключително важна за археологическата наука.

Всичко това е предпоставка твърдината да бъде експонирана по най-прецизния и автентичен начин, е мнението на водещи български историци.