Ярджиловци празнува 453 г. от основаването си. Жените от селото му посвещават майсторска изложба

Пернишкото село Ярджиловци чества 453 г. от основаването си. Нежната половина на известното селище му посвещават майсторска изложба, наречена “Жените на Ярджиловци могат…”. Тя ще постави началото на проявите за традиционния събор. Експозицията ще бъде наредена тази вечер /25 август/ от 18.30 часа.

Кулминацията на празника обаче ще бъде на 27 август, в неделя, от 19,30 ч. , когато ще започне празничното веселие с изпълнения на танцовите състави към народното читалище „Христо Ботев-1940г.” с ръководител Тодор Тодоров, похвали се кметът на село Ярджиловци Данчо Данаилов.  На тази дата години наред в Ярджиловци се прави събор. Посветен е на 28 август, когато се чества Успение Богородично по Юлианския календар. Официалното тържество обаче, незнайно защо, се провежда вечерта на 27 август.

По-късно празникът ще продължи с изпълнения на индивидуалните изпълнители към читалището – певици и разказвачки.
От 20,30 часа същата вечер на сцената ще се качи и оркестър „Елит” със солистки Елена Сотирова и Костадинка Танчева.

Финалът на празника ще бъде поставен на 28 август с голяма родова среща.Според отколешната традиция, ден след събора в селото се събират роднини и близки около богати, специално приготвени за този празник трапези. В задължителното меню присъстват супа и готвени ястия с агнешко месо, зелен боб и картофи. Една седмица преди този ден се прави голямо почистване на къщите и дворовете, кипи усилена подготовка за събора и посрещането на гостите. Старите хора помнят още от детството си, че преди празника всяко домакинство купувало с чували дини. Вероятно в миналото дините са били неизменна част от трапезите.

Осломе, както се нарича по-новият от двата язовира в селото, е едно от трите съставни селища, от които преди повече от 400 години е било създадено днешното Ярджиловци.

Факт е, че по турско време в селото не е успял да се засели нито един турчин или циганин. Имало опит да бъде установен, като постоянен жител в това чисто българско село, назначен за поляк турчин. Легендата говори, че лютите ярджиловчани го удавили в реката, като представили смъртта му пред властта за нещастен случай. Опитите на това място да се заселят цигани е бил осуетяван с обикновен пердах, за който все още носят спомен някои по-стари представители на малцинството дошли да търгуват на ярджиловския събор. В землището на селото в края на робството е било създадено черкезко селище, но обитателите му са били изгонени през времето на така нареченото „шопско въстание“ по време на Освободителната война и повече никога не са се върнали.