
Президентът Георги Първанов (2002-2012 г.) , лидерът на ПП АБВ Румен Петков, областният председател на структурата в Перник Петър Първанов и активисти на партията положиха венци и цветя пред паметника на Гоце Делчев в Благоевград. След като се поклониха пред паметта на героите, дали живота си в Илинденско – Преображенското въстание, те взеха участие в среща-дискусия, организирана по случай честването. Темата на срещата касаеше името на Македония, а интерес от страна на граждани не липсваше.

„Българската политика е низ от компромиси от 1878 год. досега“, заяви президентът Георги Първанов на форума в Благоевград под наслов „Илинден 2018-исторически поуки и перспективи на отношенията в региона” . Той заедно с лидера на АБВ Румен Петков, проф.Васил Проданов, Иван Гранитски, историци и общественици дискутираха политиката на България спрямо Република Македония.
„Самото название Македония днес е голям компромис, но договорките с името пряко засягат България. Важно е да отбележа, че самото име Северна Македония крие много подводни камъни”, каза каза в Благоевград президентът на България в периода 2002 – 2012 г. Георги Първанов по повод договора между Македония и Гърция за преименуването на Македония в Северна Македония.
Първанов припомни, че по-рано ПП АБВ е реагирала много рязко и на предложението съседната ни страна да носи името Илинденска Македония. „Не знам колко души по българските върхове са прочели този договор, но аз мисля, че той трябва да се прочете много добре от българската дипломация и българските политици. В коментарите към него – и на Заев и на Ципрас, които аз много уважавам като политици, бранещи своя интерес, става ясно, че Скопие се отказва от идеята за античното минало на тази държава“, каза още той. По думите му това е описано с много детайли и подробности, за разлика от нашия договор, който повтаря декларацията на Костов и Георгиевски от края на миналия век.

Президентът Първанов подчерта, че в гръцко-македонския договор нещата са описани много детайлно. „Да, няма да има летище „Александър Македонски“. Да, няма да ги има другите исторически символи, но тогава идва логичното – нищо по-естествено от това в търсенето на утвърждаването на своята идентичност, младата Северномакедонска държава да акцентира неистово в Илинденските корени“, подчерта президентът Първанов. Той добави, че няма човек, който да не е запознат с историята, който да не може да направи разлика между Илинден 1903 година и Илинден 1944 година, когато е антифашисткото събрание на Македония. „Това събрание от 1944 година взема решението за присъединяването на Република Македония като съставна и федеративна част на Югославия. Къде са идеите на илинденци от 1903 година и къде е това решение? Разликата е огромна“, заяви президентът Първанов. Той добави, че много се е надявал и продължава все още да се надява, че Заев ще изтръгне антибългарското жило на македонизма. „Дори и това да се случи, то това би било наистина нещо значимо на този етап. И ако миналата година това не изглеждаше невъзможно, то сега го поставям под леко съмнение. Затова и нашето предложение бе тази междудисциплинарна комисия, която беше създадена по силата на българо-македонския договор, да напише някаква основа, някаква обща позиция, която да се използва от нашите държавници, политици и хора, които ще изнасят речи по отношение на Илинден и българо-македонските контакти“, добави президентът Първанов.

По думите му това е било предложено с ясното съзнание, че едва ли ще се случи. „Но то е крайно необходимо, предвид опасението, че казаното от премиера Заев и председателя на парламента Джафери сега ще се повтори. Ако не буквално, то в аналогичен вид. И стои въпросът как ние българите отбелязваме Илинденско-Преображенското въстание?“, коментира президентът Първанов.
Той припомни, че 100-годишнината от въстанието е била едно уникално събитие. „Аз помня как при мен дойдоха академиците от БАН, предложиха го и го направихме национално честване. Дотогава отделно Петрова нива, отделно Предел не чак толкова, колкото на Попови ливади. Имаше национално честване преди 15 години в София и на Предел, и на Петрова нива – местата на българската съпротива, на революционното движение, а сега какво правим? Можем да ходим, да присъстваме взаимно на подобни тържества, защото миналата година беше присъствие, а не участие. Ако ти не участваш със своя позиция и политика, ако присъстваш, ти дефакто признаваш и капитулираш пред един тези, които са неприемливи“, заяви президентът Първанов. По повод идеята на членството на Македония в НАТО и Европейският съюз, той заяви, че твърдо я подкрепя, но попита: „Защо ние да плащаме сметката?!“.

PernikToday.net Вярната посока в новините
През 20 век „Македония” е чисто географско, а не етничеко понятие. Неговото възкресяване става през 1850 г. от гръцките националисти по асоциация с античната им история при лансиране на тяхната Мегали Идея за създаване на модерна гръцко говоряща държава в границите на старата Византия. Реалностите в средата на 19 век, обаче, са такива, че от векове доминиращ етнос в тази геграфска област е вече българският. Известно е, че нито във Византийската империя, нито в Първото и Второто Българско царство, нито в Османската империя някой някога е чувал или споменавал за съществуване по тези земи на „македонска” народност. Добре известно е също, че всички възрожденци и ВМРО деятели от този регион са с открито изразено българско самосъзнание и цялата им служебна и лична кореспонденция е написана на чист книжовен български език. Нещо повече, мнозинството от тях са български духовни будители и просветители, български учители,офицери и политици. Отчуждаването на Вардарските българи от вековните им български корени започва с попадането им през 1914 г. под сръбска власт, а преобразуването им в нова, несъществувала до тогава националност с книжовен език и писменост, различни от официалните български, се извършва през 1944 г.
в рамките на бивша Югославия по разпореждане на Тито.
Ето защо, ако днешната държава „Република Северна Македония” желае на дело добросъседки отношения с Република България и по-нататъшната й подкрепа за членство в ЕС, то тя е длъжна да официализира в своята история тези неоспорими факти.