вторник , 14 август 2018 г.
Начало / Жълтини / Мария Калас плаща да освиркат Борис Христов

Мария Калас плаща да освиркат Борис Христов

boris-hristov-mariya-kalas

Около името на световноизвестния бас Борис Христов са разказани стотици истории. Самата му биография е толкова впечатляваща, че това едва ли изненадва някого. Малко известно е обаче, че не по-малко великата Мария Калас стига в сценичното си съперничество с него дотам, че иска от влиятелния си съпруг, милионера Менегини, да плати на 500 клакьори, които да освиркат българина. Заради друга интрига басът не получава американска виза като „руски шпионин“.

Всъщност бебето Борис проплаква на 18 май 1914 г. в Пловдив. Щастливото събитие спохожда семейството на местните учители Кирил и Райна. Младият Борис завършва Втора мъжка гимназия в София, а след това – и право в СУ. В казармата е офицер кавалерист, но пеенето му е пò на сърце от тропота на копита и логично попада в хор „Гусла“ и в хора на катедралата „Св. Ал. Невски“.

 

Повратен момент в кариерата на певеца е Йордановден през 1942 г. Хорът на царския параклис, в това число и Борис Христов, заедно с владишкия клир отслужва литургия. На почерпката в двореца царят кани хористите с чаша вино в ръце да изпеят няколко песни. Борис изпява баладата за хан Крум Страшни. Цар Борис III се приближава до него с думите: „Браво, младежо, с лекота махнахте главата на Никифор! Кога да ви чуем в операта?“.

А Борис отговаря: „Ваше Величество, аз съм съдия в Пазарджик“. Царят замълчава, но миг по-късно казва: „Съдиите са хубаво нещо, но у нас са повече от достатъчно. Виж, големите певци са рядкост! Тръгвате за Италия“.

И така единият цар предрешава съдбата на своя адаш Борис.

В Рим, след като го чуват световните величия Пертиле, Джили и Де Лука, го насочват към баритона легенда Страчиари, който е професор в кралската академия „Санта Чичилия“. За съжаление, Борис III не доживява да чуе феноменалния бас. През 1943 г. Италия се превръща в бойно поле и Борис заминава да учи в Залцбург и Виена, където се проваля за първи и последен път на конкурс в Щатсопера. Диригентът Карл Бьом не го харесва особено, а само няколко години по-късно става негов почитател. Следва нацистки лагер във „Форалберг“, а след 9 май 1945 г., когато в лагера влиза френски експедиционен корпус, френски полковник решава съдбата на Борис. Този „ангел“ в униформа поръчва няколко концерта за съюзническите войски, в които Борис Христов е звездата. А когато всички концлагеристи трябва да се завърнат в родните си места, той го отвежда в Милано.

За няколко години Борис превзема световните сцени и през 1950 г. вече е голям певец в Метрополитен опера в Ню Йорк. Америка иска да го види, аплодира и короняса. Но Борис не получава американска виза като „руски шпионин“.

 

Впоследствие става ясно, че не комунистите, а Коза ностра е провалила една велика среща на двамата големи българи изгнаници – Борис Христов и Люба Велич.

Мафията на Италия и САЩ не може да си представи в „Дон Карлос“ на сцената на Метрополитен опера едновременно двама българи „невъзвращенци“. Така, вместо от „руския шпионин Борис Христов, Филип Втори се пее от Чезаре Сиепи – добър, но доста обикновен италиански бас.

Трагикомичен инцидент се случва през 1955 г. в Римската опера, която поставя „Медея“ от Керубини с Борис Христов и Мария Калас. Смята се, че тази роля е коронна за нея. Битката между двамата започва още на репетициите. Гъркинята разучава по сцената кой, как и къде да застане, за да не ѝ пречи, но не знае с кого си има работа. Борис прогърмява: „Царят съм аз и съм си у дома. Ще стоя, където реша и ще правя каквото си искам!“. След гръцки истерии и тръшкания, идва премиерата. Съпругът на Калас, милионерът Менегини, е подкупил 500 клакьори, с които да провали Борис Христов. По време на арията прочувствена молитва на цар Креон, изпята чудно от Христов, клакьорите избухват с крясъци и свирки, а останалата публика вика „браво“ и „бис“.
В салона по време на спектакъла – битка на гласовете, е елитът на цяла Италия начело с министър-председателя и президента. Питат Сампаоли – артдиректора – как ще свърши всичко, а той отвръща: „Балканска история, продължение на гръцко-българската война. Ще се понабият и ще продължим“.

Стига се дотам, че идва полиция, която арестува най-запалените биячи. На другия ден критиката определя Калас като луда и припадничава, а Борис въздига до небесата като велик певец и артист. Не закъснява и възмездието за „руския шпионин“. След спектакъл на „Борис Годунов” в Чикаго с феноменален успех през 1958 г. Борис Христов на бял кон се появява в Ню Йорк. Избрана е залата „Карнеги хол”, където пред многохилядна публика Борис ще пее в концертно изпълнение на операта „Мойсей“ от Росини. Опашките за билети са километрични, успехът е огромен и пресата срива дирекцията на Метрополитен със земята. Така ще бъде още тридесетина години – Борис Христов става най-обичаният и възхваляван певец в САЩ, но никога в Метрополитен.

Годината е 1969-а и Болшой театър кани Христов за „Борис Годунов“, с която роля българинът е увековечил Мусоргски, Русия и себе си. Посрещат го с почести като държавен глава с чайки и мерцедеси. Начело на делегацията е министърът на културата на СССР Фурцева. Цял СССР говори за спектакъла. На генералната репетиция салонът е препълнен, зад кулисите – също. Възторгът е неописуем, а диригентът Генадий Рождественски на висок глас съвсем тактично и от сърце заявява: „Появи се истинският цар на Русия!“. После обаче премиера няма! Театърът е затворен временно, а диригентът е получил „лек удар“. Борис си заминава като цар – плаща неустойката, а в самолета на „Аерофлот“ не хапва и не пийва нищо. Западната преса гърми, но кой я чете на Изток?

През 80-те години Борис Христов подарява на България къщата си в Рим за певческа академия. Великият бас приключва кариерата си с концерт в нея на 22 юни 1986-а. Умира в Рим на 28 юни 1993-та, но тялото му е пренесено за поклонение в софийската катедрала „Св. Александър Невски“. На режисираното от властите погребение тленните останки на великия Борис Христов са оградени с кордон и въжета, като на многохилядния народ не е позволено дори мъртъв да му се поклони отблизо./retro.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *