Скелет на млада невеста с булчинските й накити и с нероденото й бебе откриха археолозите в местността „Свети Спас” в Перник

Скелет на млада невеста с булчинските й накити и с нероденото й бебе откриха археолозите в местността „Свети Спас” в Перник. На сакралното място в момента текат разкопки.

Младата жена е починала само година след сватбата си, разказа археологът Василка Паунова. За това се съди по многото накити, положени по нея. Жените след първата си година от венчилото са носили всичките си сватбени дарове и тържествено облекло, за да се различават от младите моми, които не са женени. Жената е живяла в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век и гробът й в момента се проучва.

Много интересен факт е, че върху скелета на младата невеста са открити и много дребни костици на бебе. Малкото или е било неродено, или е било новородено. За възрастта на невръстното дете предстои да се произнесат антрополози от Института по антропология към БАН, с които работят пернишките археолози.

Върху скелета на младата жена са намерени два чифта медни гривни, едната от които е тип „рогатка”, над 2 000 мъниста, множество висулки от средиземноморски мидички, медни и сребърни монети, както и красив бронзов пръстен със зелен камък. Гробът разкрива богатства за археолозите, въпреки че е бил на обикновена жена.

Изненадите не спират дотук. Любопитен факт е, че е открит 18-годишен младеж със сребърна обица на лявото ухо. Той или е бил болен, или братята и сестрите му са измирали. Според етнографа Цветана Манова, някога е било обичайно представителите на силния пол да носят женския атрибут, но при определена драматична ситуация. Деца, които са боледували, от малки били закичвани от майките си с обица на лявото си ухо. Същото е ставало и ако братята и сестрите им са умирали. Тогава още при раждането майката поставя обицата на отрочето си, което я носи до навършване на пълнолетие. Тези деца били кръщавани с имена като Вангелия или Стоян, за да останат на земята или да стопират процеса на смърт. Обицата се тълкува като червения конец на ръката – да пази от уроки и да дава сила.

При разкопките е открита и монета от VІ век от времето на рухването на първата антична църква в местността.

Имаме късмет да проучваме местността „Свети Спас” след 10 години и тя ни се отблагодари, коментира Василка Паунова. Започнала е работа и в олтара на средната от трите църкви, строени една над друга. Археолозите са попаднали точно на мястото, където е стояла олтарната маса. Големите надежди са да са оцелели мощите на светеца, патрон на църквата. Въпрос на дни е да се уточни дали светинята е там или още в древността е отнесена в друга посока, каза Паунова, която не скри, че предстоят още много интересни неща.

В местността „Свети Спас” е имало три църкви, строени една над друга. Първата и най-старата е базилика, строена през VІ век след Христа. Средната е или от края на ХІХ век, или от средата на ХV-ти до края на ХІХ в. След рухването й е построен параклис през 1904 г. Около средновековния храм е имало некропол, който се проучва в момента. Преди това пък е имало некропол от времето на Кракра Пернишки т.е. от византийския период, ХІ – ХІІ век.