Перничани отново обединени! Този път градът се бори за живота на Явор – PernikToday.net

В последните 17 години всеки ден за Явор е борба за живот. През 2000 година 20-годишният тогава студент получава най-страшния „подарък“ за студентския празник – бъбреците му отказват – и двата. Следват ужасни месеци на хемодиализа и надежда след трансплантацията на бъбрек, дарен от майка му. Явор изкарва десетилетие с новия си орган, но през 2014 година получава остра реакция срещу него и отново се връща в залата за хемодиализа – три пъти седмично по 4 часа. А там пред очите му всеки ден са най-страшните картини. За ужаса – да си сред обречените и за надеждата – да имаш нормален живот. За това – как се завършват две висши образования, докато се бориш непрестанно. И за мечтите – разказва Явор в едно много емоционално интервю.

Явор Петров Ангелов е на 35 години от гр. Перник. Работи в Община Перник, общинско предприятие „Обредни дейности“ като главен счетоводител. Икономист по професия, а в момента учи Публична администрация и управление на човешките ресурси в Югозападния университет в Благоевград. Страда от заболяването на бъбреците вече 17 години. Днес има шанс за 100% излекуване в клиника в Турция. За целта обаче са нужни около 180 000 лева – сума, непосилна за него и семейството му. В името на живота! – Перник отново е обединен. Този път в помощ на Явор!

FN: Явка, как се случи всичко?

– Бях студент във Варна – Международни отношения. Започна да ми става лошо, без да съм имал никакви симптоми за заболяване преди това. Като се прибрах у дома преди студентския празник на 8 декември, си направих изследвания. И те показаха, че съм за хемодиализа. Че бъбреците са си заминали директно. Лекарите дори не можаха да кажат какво го е отключило. Смятат, че може да е била бронхопневмония на крак или нещо друго. През 2001 година моята майка ми даде единия си бъбрек и ми направиха трансплантация. С него изкарах до 2014 година. На 30 декември 2014 г. бях направил остра реакция за отхвърляне на трансплантирания бъбрек и ме включиха отново на хемодиализа. Оттогава вече карам три път седмично по 4 часа. Лошото при мене е, че имам и антитела, а те унищожават всички органи в тялото.

FN: Какъв шанс ти дават лекарите от Турция?

– Сега в Турция заедно с трансплантацията, ако успея да събера сумата, лекарите ще могат да изчистят и антителата с така наречената плазмафереза. Което представлява пречистване на кръвта на възрастен човек. 100% могат да излекуват. Един нов бъбрек вече по съвременните методи може да издържи до 20 – 30 години. При един здравословен начин на живот и хубава диета хората изкарват по много години.

FN: Как живееш в момента?

– Ходя на работа, ходя на диализа. Едно кръвно налягане – високо, ниско, зависи как се случат нещата. Боря се да оцелявам по някакъв начин. Помагат ми приятели и близки. Трудно е. Но аз имам борбен дух и всички ми казват, че отстрани не изглеждам толкова болен, не изглеждам отчаян. Винаги гледам да се усмихвам, да съм между хората – съвсем нормален човек. Но аз си знам какво ми е всъщност.

Лале с три цветчета, отгледано в градината на Явор

FN: Какво ти струва всичко това?

– Сега – самата кампания, ми струва страшно много притеснения, защото съм свикнал сам да се справям. Близките ми хора и приятелите винаги са до мене, но ми струва страшно много да се държа нормално, да не показвам какво ми е пред родителите ми, да не ги тревожа излишно. Дори и когато съм бил на границата да припадна, пак съм се преструвал, че всичко ми е наред. За да вървят нормално нещата и да нямат притеснения други хора около мене.

FN: Ти си много усмихнат, много ведър, но можеш ли да се усмихваш по време на хемодиализата?

– Понякога се опитвам да разсмея останалите пациенти, но по-често – не. Там е много тежка ситуацията. Там умират хора. Там възрастните не издържат дълго. Там хората се мъчат. Колкото и човек да се опитва да е позитивен, не става. Щом аз, който съм голям бърборан, изкарвам хемодиализи, без да кажа и дума, значи е страшно. На никого да не му се налага да вижда какво е хемодиализата. Много хора не издържат и си заминават от две-три диализи, зависи от организма.

FN: Ти завършваш първо висше, когато вече си трансплантиран, и второ висше през времето, когато отново си на хамодиализа.

– Реших, че трябва животът ми да е уплътнен максимално, за да не мисля за болестта. Да работя, да живея с приятелите ми, доколкото мога. Ходя на еднодневни екскурзии, защото не мога да си позволя никъде да отида с нощувка – през ден съм на хемодиализа. И записах второ висше образование, защото разбрах, че е абсолютно безплатно за хора с телкови решения. Реших да се възползвам – хем да си уплътня времето, хем да се образовам допълнително, хем да бъда между млади хора. Следвам публична администрация и управление на човешките ресурси в Югозападния университет в Благоевград. Остават ми два семестъра и завършвам. Предвиждам да си взема и учебниците в Турция, защото то ще е дълго време изолация, така че поне да уча. Иначе мога да се похваля, че съм доста добър по успех и успехът ми е 6.00.

FN: В свободното си време какво правиш?

– В свободното си време, което е много малко, се занимавам с цветя и с животни. Гледам стайни, градински. Обичам цветята, обичам животните, обичам природата. Отглеждам гълъби, кокошки, кучета, котки. Всъщност обичам живота. Надявам се хората да откликнат. Защото наистина има много добри хора, които помагат. И това вече го усещам. Обаждат ми се, интересуват се, сложиха кутии за набиране на средства на много места. Вече около 90 кутии са разположени на територията на Перник. Много е трогателно, защото ми се обаждат хора, с които не съм общувал от години. Всеки един човек, който ми е подал ръка, ме е трогнал.

FN: Когато всичко мине, какви са ти плановете?

– За образование вече не си мечтая, мисля, че две образования са достатъчни за човек. По първата специалност вече съм се доказал – главен счетоводител съм от дълги години. Нещото, за което си мечтая, е да имам нормално семейство, да имам деца. Даже си мечтая за много деца. Обичам децата. Това са ми мечтите – чисто човешки. Не мечтая за богатство, кариера, престиж или нещо такова. Защото на мене от 18-годишен мечтата ми е била за един нормален живот. Нищо друго.

Дарителската сметка е : ОББ – АД Клон Перник

IBAN:BG56UBBS80021057432140

BIC: UBBSBGSF

Явор Петров Ангелов

Източник:  flashnews.bg – http://flashnews.bg/pernichani-otnovo-obedineni-tozi-gradat-bori-zhivota-yavor/

Кутии за дарения в помощ на Явор са поставени в:

1. Верига магазини „Гризли“

2. Офиси на „Вип нет“

3.Офиси на „Ротоп“

4. Дюнер при кафе „Малибу“ – „При батко Али“

5. Кафе „Шик“

6. Офис на Орифлейм на ул. Търговска

7. Фитнес-зала в Минния техникум

8. Магазини Нон стоп на Търговска, кв. Пашов, кв. Мошино, кв. Изток, кв. Църква

9. Зоохобито срещу корпуса на Манджата

10. Кафе „Соларис“ кв. Църква

11. Гигински манастир.

12. Траурна агенция “ Армис“

13. Траурна агенция „Дева

14. Девето училище

И още много обекти.