сн. dotbg.bg
Орязване на инвалидни пенсии, лишаване от права, разкарване по гишета. Така четат хората с увреждания внесените в парламента промени в системата на ТЕЛК, пише Цветелина Стефанова в 24 часа.
Реформата е наложителна, дори закъсняла – отлагат я различни правителства от години. Въпросът е как да се направи така, че да не ощетява едни наистина безпомощни граждани.
Проблемът е, че системата се източва с фалшиви ТЕЛК-ове – публична тайна е колко лесно човек може да си купи подобно решение, а с него да получи пенсия от НОИ. Сега има близо милион инвалиди (988 000), за които държавата отделя 1,7 млрд. лв. годишно.
Освен на пенсия хората с увреждания имат право на интеграционни добавки от социалните служби – дребни суми за телефон, транспорт и още 5 вида, като сумата накуп е сериозна на фона на мизерните иначе плащания в социалната система.
“Обединени патриоти” дори обещаха с пресичането на фалшификатите да се вдигнат парите на всички пенсионери в България, защото щели да се спестят милиони.
Над 150 хил. решения на ТЕЛК са фалшиви, преброи зам.-социалният министър Султанка Петрова. Тя обясняваше как цели села си били извадили фалшиви ТЕЛК-ове. Може би е така, но отговорът как да се пресекат измамите, липсва в концепцията.
Като цяло идеята е пенсията и добавките да намалеят, за да има стимули за инвалидите да работят. Това искат и голяма част от хората с увреждания. Те също желаят да са пълноценни, реализирани, независими чрез шанса да работят – човек в инвалидна количка може да е програмист, юрист, певец. В момента едва около 10% от инвалидизираните българи работят.
Промените предвиждат втора комисия след медицинската – от експерти на НОИ, да оценява процента трудоспособност. Големият страх на хората е, че който работи, вече няма да взема пенсията си. Освен това заложените идеи не дават ясен отговор къде ще работят освидетелстваните като трудоспособни. Първата и основна причина е недостъпната среда. За хората с инвалидни колички домът от години е затвор. И дори Агенцията по заетостта да им намери работа, те няма как да стигнат до нея. Второ, ако човекът е от малък град, просто няма къде да си намери работа, дори да е в състояние да я върши.
Според концепцията, държавата ще обучава инвалидите и ще се намерят европейски програми за включването им. Но когато свършат парите, хората ще останат отново без работа. Значи, ако ще им взема пенсията, министерството трябва задължително да им гарантира, че ще могат да работят.
Наистина тази пенсия не може да е със статут на “награда за получено увреждане”, но тя компенсира липсата на работа и доходи от труд.
За около 150 000 българи с увреждания всички тези промени вещаят сериозна загуба на доходи, която ще ги постави на ръба на оцеляването. Държавата се кани да изхвърли на улицата тези хора, за да си търсят работа, без едновременно с това да задължава бизнеса срещу определени условия да ги наема.
Самото оценяване на здравословното им състояние също се усложнява – вместо 75 ТЕЛК-а, ще има още неизвестен брой социални комисии. Така ще се увеличи времето за оценката на трудоспособността на отделния човек.
От предложените решения към момента са недоволни всички – и хората с увреждания, и лекарите. Хората чакат с месеци, оплакват се от корупция. Лекарите не могат да работят друго, освен да правят експертизи и не са доволни от заплащането. Те не виждат и промяна в предложените текстове.
Реформирането на тази система не е лесно. Но всички тези половинчати решения са всъщност формални изменения и не водят до реформа, още по-малко до решение на проблемите за хората с увреждания./ 24 часа