Светата православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. Според църковното предание Света Елена – майката на император Константин Велики, се счита за ревностна християнка. Тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек.
Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в главната Йерусалимска църква. След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го „въздвижва“ над главите на присъстващите. От това „въздвижение“ получава своето име и празникът.
Хиляди вярващи изкараха нощта на Кръстова гора в молитви за здраве. Тук се пази частица от Кръста Господен. Реликвата бе подарена от премиера Бойко Борисов на Пловдивската епархия и се съхранява в позлатено Разпятие в манастира „Света Троица“. Счита се, че най-голямата магическа енергия на родопското светилище е в дните около празника на 14 септември. Тогава местността почернява от народ, който спи направо на поляните в подножието на върха с огромния кръст, символ на мястото.
И тази година пловдивският митрополит Николай отслужи под звездите пред частицата от Кръста Господен, която се съхранява на святото място. Владиката ще освети хиляди изображения на позлатеното разпятие, в което се съхранява реликвата.
От 19 ч в четвъртък дядо Николай отслужи празнична вечерня, в 23 ч започна утринната, а точно в полунощ е началото на Божествената света литургия в манастира „Света Троица“.
В народните вярвания Кръстовден се свързва с края на лятото и началото на есента – времето се застудява, водите на морето и реките изстиват. По лозята настава гроздобер, защото слънцето тръгва назад, връща се към зимата. Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за плодородие. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът. Денят и нощта се “кръстосват”, което ще рече, че стават равни по времетраене.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се „осветява“ семето за посев.
Имен ден днес празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана./retro.bg