понеделник , 17 юни 2019 г.
Начало / Извън Перник / Хлябът от сивия сектор все повече навлиза в детските заведения

Хлябът от сивия сектор все повече навлиза в детските заведения

сн. Asenovgrad.net
сн. Asenovgrad.net

Сивата икономика при хлебопроизводството е около 40%, каза пред БНР Марияна Кукушева – председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в днешния им професионален празник.

По думите ѝ, най-страшното е, че такива предприятия изпълняват обществени поръчки за хранене на деца в училища и в детски градини. Това е факт в 40% от общините, каза тя и обясни:

„Това са фирми, които са само регистрирани по Закона за храните, но не предоставят и не произвеждат хляб по утвърден стандарт. За да получат правото да произвеждат по този стандарт, те трябва да работят абсолютно на светло. Стандартът го предоставяме ние и контролът там е ежедневен“.

Кукушева подчерта, че в момента се прави проверка по този въпрос и ще бъдат изнесени официални резултати с имена.

Тя посочи и какво се прави срещу сивата икономика в бранша: „Една от мерките, която предприехме, е увеличаване на човешкия труд при нас. В момента средна работна заплата на най-ниско квалифицираните работещи в бранша е чисто 1000 лв. Това е заплата, за която много браншове могат да мечтаят. Това е единственият начин, за да можем да спрем кадрите да изтичат от България. Другият акцент в тази посока е възможността за повишаване на конкуренцията между нас – това е сигурен начин и за изчистване на сивия сектор, и за подобряване на качеството“.

Търговци на хляб и сладки очакват поредното повишаване на цената на тока да се отрази на цените и бизнесите им.

Очаква се цената на пшеницата за реколта 2019 да е по-висока, подчерта Кукушева и добави:

„Повишените производствени разходи на всяко звено по веригата ще промени с посока нагоре цената на хляба. Истина е, че тол таксите и тол системата ще ударят най-силно хлебопроизводителите и сладкарите, ще оскъпят продукта. …Предложението за диференцирана ДДС ставка на хляба е дошло от нас“.

Кукушева отбеляза и проблема с кадрите в сектора и нежеланието на младите хора да се потопят в този занаят. Освен тежкия труд, респектът към професията е уронен, отбеляза тя. От миналата година хлебарството и сладкарството са защитени професии, но:

„Това е една крачка, която няма да има никакъв резултат, ако не довършим нещата докрай. Довършването значи едно нещо – задължителна реализация по професията в рамките на 3-5 години, ако не се продължава образованието“./Pariteni.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *