вторник , 17 септември 2019 г.
Начало / Общество / Открита официално и осветена ще бъде новата манастирска сграда в трънското село Лева река /обновена/

Открита официално и осветена ще бъде новата манастирска сграда в трънското село Лева река /обновена/

manastir Leva reka - Transko

С благословението на Светейшия Български Патриарх и Софийски митрополит Неофит на 6 април 2019 г. (събота) от 12.30 часа Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп ще отслужи водосвет в манастира „Св. четиридесет мъченици“ в село Лева река, община Трън. Поводът е финална фаза на проект за реконструкция, основен ремонт,
възстановяване, обзавеждане на манастира и благоустрояване на прилежащите части на терена около светата обител.

Открита официално и осветена ще бъде новата манастирска сграда, съградена като точно копие на напълно разрушените преди години манастирски конаци. В манастира вече има и населници – един монах идвама послушници.

Проектът е финансиран от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. и е на стойност 644 482,82 лв.

За събитието са поканени министър-председателят Бойко Борисов и министърът на земеделието Румен Порожанов, който е отговорил утвърдително на поканата.

Според местно предание мястото, на което е построен манастирът,  било посочено лично от българския цар Петър Делян още в първите години  на XI век. В селото живеел стотникът от неговата армия Богдан, ослепял в битка.  На връщане от важно сражение царят решил да се отбие в селото да го види.  При вестта за идването на царя, хората се впуснали в трескава подготовка за посрещането на владетеля. Когато той и свитата му приближили, децата започнали да викат :“Идат! Идат!” Стотникът Богдан чул виковете и също излязъл да срещне царя, но в този миг пред очите му блеснала светлина и той възкликнал „Виждам“. Така прогледнал, а царят го прегърнал и после забил копието си в земята и поръчал на това място да се направи манастир на светите 40 мъченици.

 

Преданието е само една легенда, която не кореспондира съвсем с историческите факти. Малко са и сигурните сведения  за историята на този манастир.

 

В Държавен архив – Перник е запазена стара летописна книга на училището в селото и там е отбелязано, че точният период на откриването му не се знае, но през 1846 г. учебните занятия се водят в частни селски къщи. Учител е Стоимен Малолидарски от село Видрар.  От 1847 г. занятията се водят в новопостроената за целта черковна килия при манастира „Св. Четиридесет мъченици“. Пръв учител там е Никола П. Миленков от Лева река, преселил се в последствие в град  Кюрия в Сърбия. По-късно е пристроена още една килия към църквата, която служела като общежитие на учениците от близки и по-далечни села.

Преди време манастирът в Лева Река стана  медийно популярен с изображение на св. Кирил Философ, което беше разчетено като образ на единият от създателите на глаголицата – св. Константин Кирил Философ. А над него в медальон е изписан и св. Методий. Това се превърна в  сензация въпреки, че още през 1989 г.  професор  д-р архимандрит Павел Стефанов (покойник от 2012 г.)  беше коригирал  това твърдение на историка и археолог Димитрина Митова – Джонова, публикувала подробно описание на манастирската църква в Лева река в книгата си  „Археологическите паметници в Пернишки окръг“ (1982).
Според нейно  цитирано в медиите твърдение  зографът, който ги изписва, всъщност пръв обявява братята Кирил и Методий за светци през ХVI-ХVII век, но това е доста погрешно тълкувание, защото Солунските просветители са били причислени към  преподобните и свети мъже на Църквата даже като равноапостоли много по-рано.

„Св. Кирил Философ в олтарната апсида не е славянският просветител, а св. Кирил Александрийски, който според ерминиите носи такава корона с полиставрион (наслагване на много кръстове) като одеждата му. Освен това св. Константин-Кирил никога не е бил епископ, а вторият е архиепископ“, уточнява проф. архимандрит Павел Стефанов в своята  статия  „Надписи към стенописите в Лева река”, публикувана в брой 1 от 1989 г. На списание „ Български език”.

Църквата е украсена от художествено издържани стенописи, които могат да се датират от първата половина на XVII век, смята той. Като съди от надписите по стенописите, написани на гръцки и български език, а така също и някои техни диалектни особености,  заключава, че са създадени от зографи, които произхождат от Костурско. Според него на погрешно разчитане се основава и твърдението на Димитрина Джонова, че в храма са рисувани личности от „Азбучна молитва”  на Константин Преславски.  Допуска се,  освен това, че през XVII век култът към светите братя Кирил и Методий е бил позабравен. Едва по-късно,  през 1845 г. школуваният живописец Коста Вельов при изписването на църквата „Св. Димитър“ в трънското село Ярловци диференцира образите на св. Кирил Александрийски и на славянобългарския светец св. Кирил Философ. За съжаление авторите, писали за манастира почти дословно повтарят Джонова и не добавят нови моменти към историята на обителта.

До преди няколко десетилетия манастирът е бил добре запазен и се е ползувал с голяма популярност в района. Селото беше добре населено, имаше училище, което беше сред последните закрити в Трънския край  села.  В последствие Църквата е обявена за
недвижима културна ценност с национално значение. Извъшвана е консервация под методическото ръководство на арх. З. Кирова и художник-консерватор Боряна Дживджанова от тогавашния НИПК, сега НИНКН и със съдействието на Регионалния исторически музей в Перник. .

През есента на 2009 г. е направен ремонт с 10 хил. лв. от бюджета на Дирекцията по вероизповеданията, отпуснати през октомври същата година от министъра без портфейл по това време Божидар Димитров.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *