неделя , 15 септември 2019 г.
Начало / Политика / Константин Проданов: Целта ни е да бъдем сериозен фактор в следващия парламент

Константин Проданов: Целта ни е да бъдем сериозен фактор в следващия парламент

prodanov-k3-04-12-2016-3d1708f2

Към предсрочните избори тръгваме с добра кондиция и с идеята да сме сериозен фактор в следващия парламент. Това заяви в предаването „Още от деня“ по БНТ председателят на ПП АБВ Константин Проданов. „Категоричната ни амбиция е да не сме партия, която едва е прескочила изборната бариера от четири процента, за да има 10 или 11 депутати, а да имаме една по-солидна парламентарна група така, че да можем да отстояваме позициите и приоритетите си“.

Проданов бе категоричен, че участие на АБВ във властта не е самоцел за партията, която може да отстоява своите позиции и в опозиция. По думите му поредно управление, формирано около мандат на ГЕРБ, дори и с широко коалиционно участие, няма да е полезно за страната. „Държа да подчертая, че няма нищо лошо, даже смятам , че много здравословно и полезно за държавата е да има смислена опозиция. Напоследък всъщност такава липсва, а доколкото я има, тя е „креслива“ и не борави с истински аргументи. Трябва да има някой, който вокално, без страх да покаже проблемите на управлението „ Това ще е ценно и за страната, и за нас като формация. Така, че за мен няма проблем ако не успеем , не реализираме в този мандат всички цели, които сме си наложили, стига да успеем да ги наложим като дневен ред в държавата и обществото . Искаме да започне да се говори за важните проблеми – за бедността, за експлоатацията , за неравенството“.

Лидерът на АБВ за пореден път бе призован за коментар и по отношение на възможностите за взаимодействие с БСП в светлината на идейните концепции на двете партии. „Смятам, че ние изхабихме твърде много време за да говорим за отношенията си с БСП, вместо да чертаем нашия път, нашите послания. За съжаление и в момента индикациите, които дават от БСП в чисто идеен план, по-скоро ни отдалечават от тях, отколкото да ни сближават. Преди няколко дни например, те се отказаха от борбата си с плоския данък, който в този си вид, без необлагаем минимум, няма почти аналог в света, освен в държави като Грузия и Монголия. Всъщност, въпросът не е в плоския данък, а в преосмисляне на цялостната данъчна политика в България, която в момента е ориентирана основно към приходи от косвените данъци, а те тежат най-много върху най-уязвимите слоеве на населението ни. Тук трябва да работим, но за съжаление виждаме едно отстъпление от страна на БСП от тази кауза, което ни отдалечава от тях в идейно отношение и ни позиционира по-в ляво от тях в политическото пространство“.

„Друга позиция, по която БСП има отстъпление буквално в последните 2-3 дни и което ни отличава от тях, е, че се оказа , че изведнъж те приеха идеята за санирането. Нещо, срещу което възразяваха много остро през последните една , две години, сега изведнъж се оказа , че го приемат! Може би защото са видели възможност. За мен, като човек , който се занимава с инвестиции и винаги съм търсил максимална доходност от всеки един лев, това (санирането) е инвестиция с много нисък коефициент на полезно действие. За мен този един милиард, по –скоро вече два, пари на данъкоплатеца, е по добре да се насочат към високите технологии, към производство на продукт с висока добавена стойност, защото една от причините, че сме бедна държава е, че ние не произвеждаме нищо с висока стойност, а изнасяме основно суровини. Това трябва да се промени с държавни инвестиции“, посочи Проданов. Той бе категоричен, че това е пътят към разкриването на нови и добре заплатени работни места и осигуряването на финансов ресурс, който да позволи на държавата ни да бъде наистина социална и с отношение към хората.

4 коментара

  1. слушай баща си

    Проф. Васил Проданов: Нужен е референдум за съдене на виновниците за националната катастрофа след 1989 г

    В края на ноември 1989 г. случайността ме беше отвела заедно с колега професор в Прага на международна конференция. Бяхме настанени в хотела на Чехословашката академия на науките. Решихме да разгледаме града, но ни предупредиха да не излизаме, защото в 12 часа започва революция и ще бъде опасно. Останахме в хотела и се настанихме пред телевизора. В 12 часа наистина цялата страна спря и милиони хора излязоха на улиците. Заводи и предприятия, магазини и превозни средства не работеха. Започнаха митинги, речи, скандирания. В 14 часа всичко свърши и хората се върнаха на работа, а в резултат на това, което бе станало, Комунистическата партия на Чехословакия обяви, че ще предаде монопола си върху политическата власт. Излязохме с колегата да се разходим. Магазините бяха отворени, превозните средства вървяха, течеше вече обичайния живот, все едно, че нищо не беше се случило. По улиците беше чисто и подредено. Нямаше дори хвърлени хартийки по тротоарите, да не говорим за обърнати кофи за боклук или някакви разрушения. Революцията беше свършила в обедната почивка и хората бяха продължили работата си.

    В главата ми бяха тези спомени по-късно, когато през 1990 г. у нас наблюдавах как бе опожарен партийния дом и оттам вилнеещата тълпа изнасяше компютри, колбаси, безсмислени вещи. Сещах се за тях и при картините с разбиването и опустошаването на народното събрание през 1997 г. И си спомнях дневника на Иречек с впечатленията на един високоинтелигентен човек от една цивилизована нация, дошъл да помага на новоосвободена България. Сещах се за срещата и обяда на Алековия Бай Ганьо „на гости у Иречек”. А също и за една знаменита фраза на Монтескьо, който говори каква е разликата между варварина и цивилизования човек. Варваринът, според него, ако трябва да се добере до плодовете на едно дърво пред себе си, ще го отсече или счупи, докато цивилизованият човек ще откъсне плодовете и ще запази дървото. В това се състои може би основната разлика между чехите, които преминаха през „прехода”, без каквито и да са сериозни загуби и почти веднага започнаха да увеличават своя БВП над този от 1989 г. и башибозушкото разрушаване и разграбване в нашата страна, което няма прецедент в историята на модерната българска държава, дори след тежки и ужасни войни.

    След разрушенията и националните катастрофи от три войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, равнището на брутен вътрешен продукт от предвоенната 1913 г. е достигнато и надминато през 1927 г.(1), т.е. за 14 години или за по-малко време, отколкото е необходимо да се достигне равнището от 1989 г., без да е имало три войни, „Демократичният преход” се оказал по-страшен и по-разрушителен, отколкото взети заедно двете балкански и една световна война, водени от страната.

    За времето на Втората световна война между 1939 и 1945 г. националният доход на България по ППС пада с около 30 %. Страната успява да надмине равнището на национален доход на човек от населението от 1939 г., т.е. най-високият доход преди 1944 г., още през 1950 г. На комунистите са нужни само 6 години, за да възстановят икономиката и да тръгнат нагоре. А 18 години след 1944 г., когато вземат властта, този доход е вече около 4 пъти повече.(2) Около 1975 г. е времето на най-голямото приближаване на дохода на човек от населението в страната към средното тогава за страните-членки на ЕС.(3) В годините на прехода към неолиберален и глобализиран свят връщането назад е главоломно.

    У нас изминалите години на налагане отново на капитализъм в България между 1989 и 2013 г. са се оказали в определен смисъл „черна дупка” в историята. За целия този период по същество тя най-напред е разрушавала и то повече, отколкото по времето на войните и след това възстановявала, за да се върне на същото равнище. Равнището на продукция в селското стопанство не е достигнато и сигурно няма да бъде достигнато скоро. 23 години, които икономически са загубени в историята на България. Но сега разрушенията са били без война, в резултат на действията на политиците през този период. Никой не носи и няма изглед да понесе каквато и да отговорност, да не говорим за лично чувство за вина за това.

    Впечатляващи са данните, ако се сравнява не БВП на човек от населението, а се използват по-модерни и комплексни показатели като известния индекс на човешко развитие, който се прилага от Програмата за развитие на ООН от 1990 г. насам и е израз на това как едно общество се грижи за човека. Той подрежда страните в света съобразно три основни критерия: (1) продължителност на човешкия живот от момента на раждането; (2) знанията, измервани с притегления показател от грамотността на възрастните и продължителността на училищното образование; (3) реалния доход на човек от населението. През 1987 г., когато за първи път ООН мери този показател, по индекс на човешко развитие страната е поставена на 27-мо място между 130 държави в света, като на първо място е била Япония, на 19-то – САЩ. Това означава, че развитието, осъществявано през предходните десетилетия, е било във висока степен успешно, защото по един комплексен показател страната се е оказала много напред в класацията, в сравнение с останалите държави в света.От Балканските страни само Гърция е малко преди нас – на 22-ро място, а от бившите социалистически държави само ГДР (21-во място) и Чехословакия (25-то място) са преди нас. Югославия е след нас (31-во място), Унгария е след нас – на 30-то място, Полша е на 33-то място, Румъния на 41-во място. След България са държави като Сингапур (35-то място) и Южна Корея (34-то място).(4)

    Катастрофата през 90-те години, която не може да бъде обяснявана само с обективни фактори, но и с ирационалната и некомпетентна, силно разрушителна дейност на редица български политици и правителства, радикално променя класацията и държави, които са били или близко, или доста след нас, ни изпреварват значително. България рязко се срутва назад, изпреварена от десетки страни, които преди това са били след нея или близо до нея. В последния доклад за човешкото развитие от 2012 г. тя е на 57 място и очевидно продължава да върви надолу, защото, например, в 2004 г. тя е била на 54 място. 23 години след края на социализма и реставрацията на капитализма тя е била изпреварена от 30 държави. Централноевропейските страни, които бяха по-рано с близки до България показатели, но са имали по-рационален, компетентен, отговорен политически елит и са осъществили много по-малко разрушителна трансформация на страните си, решително са ни изпреварили. Полша, която през 1987 г. е след нас, сега е 18 позиции преди България – на 39-то място, Чешката република, която тогава ни е изпреварвала само с две позиции, сега е на 28-то място и ни надминава с 26 позиции, Унгария, която е била през 1987 г. с три места след нас, сега е на 37-то място и ни води с цели 20 позиции. Гърция, която през 1987 г. е била само три места по-напред, сега, независимо от тежкия икономически колапс, е с 28 позиции по-напред и е на 29-то място, т.е. тези, които са ръководили тази страна през този период, са били неизмеримо по-отговорни към своя народ. Сингапур, който е бил през 1987 г. след България, сега е отишъл на 18-то място и ни изпреварва с 99 позиции, Южна Корея, която също е била след нас, също ни изпреварва значително, бивайки на 12-то място, т.е. 45 позиции преди нас..(5) Днес ние сме отишли катастрофално назад и изглежда пълна утопия е да се върнем към ситуацията, която сме имали през последната година от социализма. Никога, никога повече средният българин няма да има равнището на индекса на човешко развитие, изразяващ съвкупно грижата към човека, от времето социализма. Катастрофалният капитализъм е направил това невъзможно

    В началото на прехода имаме около 80 на сто средна прослойка в страната, като 15 % от населението по това време притежава кола, вила и апартамент, 35 % имат две от тези неща, а 40 % – поне едното, най-често апартамент. Само 10 % не притежават нито едно от тях.(6) Съществуват практически пълна заетост, всеобщо безплатно образование, гарантирано лично безплатно ниво на здравна защита, висока защита на майчинството, масово достъпна почивна и спортна база, високо ниво на културно потребление, огромни обществени фондове за потребление, значими държавни ресурси за интеграция на малцинствата, несъизмеримо повече средства, давани за наука и култура. През втората половина на 80-те години и особено през 1989-1990 г. обаче това се съпровожда с много по-високи очаквания за рязко подобрение на положението в резултат на „демокрацията и пазарната икономика”. Тези очаквания се разминават радикално с реалната посока на промените. Равнището на потребление на основни стоки от 1989 г. няма да бъде достигнато и през 2013 г., т.е. близо две десетилетия преход няма да доведат до същото равнище на удовлетворяване на потребностите на гражданите като цяло, както в края на социализма.

    По същество протича процес на гигантско икономическо насилие над обикновения гражданин с методи, типични за първоначалното натрупване на капитала – експроприация на собственост и бързо увеличаване на социалното неравенство, свързано с крайна липса на ресурси. Извършва се експроприация на два вида собственост. Първата, са личните спестявания, които биват унищожавани чрез взривна либерализация на цените, инфлация и създаването на безконтролна банкова система, чието рухване стопява спестяванията на населението. Втората, е присвояването от едно малцинство на гигантска собственост, принадлежаща на всички граждани. В периода след 1944 г. в България се извършва одържавяване на собствеността на една немалка част от населението, но тази собственост се използва след това за умножаване и на нейна основа се развива една българска версия на социална държава. В периода 1989-2001 година имаме пак процес на отнемане на собственост, която е по основните фондове, с които разполага държавата, близо сто пъти по-голяма от експоприацията след 1944 г. от частни лица. Тези средства са принадлежали на всички българи, но са отнети от тях, унищожени, разграбени и разпределени между хората от едно малцинство от частни собственици, съставляващи малък процент от населението. Извършена е експроприация на собственост, несъпоставима по своите размери с това, което става у нас в периода 1944-1956 г. Тъй като този процес се извършва официално от политици, политически сили и правителства, той води до криминализацията на немалки части от новопоявилия се политически елит, което от своя страна има силни деморализиращи следствия за най-широки слоеве на обществото. Криминализирани са всички сфери на човешко битие. В резултат на всичко това България е намаляла с повече от два милиона и загубата на човешки ресурси е по-голяма, отколкото във всички войни, които е водила преди това буржоазна България преди 1944 г.

    Извършено е гигантско историческо престъпление над българския народ. След Първата световна война през 1922 г. Стамболийски провежда референдум за съдене на виновниците за националната катастрофа. Според много изследователи това му коства главата. Стои въпросът дали сега е нужен такъв референдум и ще има ли смелост някой да го инициира? Ще бъде ли готов като Стамболийски да си сложи главата в торбата?

    Автор: Васил Проданов

    Проф., д.ф.н., Васил Проданов – преподавател в УНСС. Главен секретар на Българското философско дружество (1978-1989). Директор на Института за философски науки(1988-1992) и на Института за философски изследвания към БАН(1995-2010 г.). Автор на стотици научни публикации, излезли в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни в света. Автор на 21 книги

  2. ПРОМЯНАТА НА РАДЕФ
    ЦАРСКИ ДЯДКО СЪС „ЗАПЕК“ – СЛУЖЕБЕН ПРЕМИЕР, А ПОКРАЙ „ДУФАЛАК“-А ЗАБЪРСАХА НАСРАНИТЕ /МУ/ ГАЩИ С АГРОБИЗНЕСБАНК
    подари на Сакса земи и имоти, които не са били собственост на неговото семейство
    СКРИ 500000 ПОДПИСИ ЗА РЕФЕРЕНДУМ ЗА БЕЛЕНЕ
    ДОПУСНА ПОПРАВКАТА ПОИСКАНА ОТ САЩ, ТУРЦИЯ И ИЗРАЕЛ В КОНСТИТУЦИЯТА ЗА ПРОДАЖБА НА БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ НА ЧУЖДЕНЦИ- ГЛАСУВАЛИ ВСИЧКИ ПАРТИИ ПРОТИВ САМО 2 ДЕПУТАТИ

    ДНЕС ЧЕТЯЩИТЕ СТИХОТВОРЕНИЕТО МУ „ЗАПЕК“ СИ ПОЗВОЛИХА ДА ГО ПЕРЕФРАЗИРАТ

    по Герджиков:
    1
    Слушай, Народе мой,

    кротко няма стане -трябва бой.

    Твойто хилядолетно тяло

    много мъка е събрало,

    в която, за беля,

    има вредни същества.

    Без да мислиш, без да чакаш

    трябва ти да ги изриташ.

    Да, ама за зла беда,

    не го правиш досега.

    Затова си има лек.

    Той помага в студ и пек.

    Този лек е революция

    2
    в стихчетата, аз се взрях,
    нещо педофилско там съзрях!
    Жалко е, че машиниста на влака
    още на първа спирка се оака.
    И Емека няма да помогне на човека,
    отново да ни върне в памтивека!

    3
    Ода за льотчика

    Дрът лакей на Симеон,
    кара с говна камион,
    че дървета бегали,
    в Гърция и изгоряли,
    за да може дедко Симо,
    да играе в казино.
    А нородът гол и бос,
    на молитви е и пост.

  3. Радев се прави на луд, пуска закона за „вечните концесии“ на ГЕРБ

    Румен Радев може да спре този закон като му наложи вето. Но ако не го направи до края на днешния ден, вече няма да може да го направи. Просто защото „ветото“ не е „вето“, а е формулирано като „връщане за ново обсъждане в парламента“. Но ако парламентът е разпуснат, няма къде да го върне. Съответно – остава му само да го подпише. Ако обаче го върне до края на деня, преди парламентът да е разпуснат, просто после въпросът остава неразглеждан и отпада.

    Но Радев се скатава. Вето няма. А дори леви активисти вече са гневни и обсъждат въпроса.

    Сега ще оставят парламентът да преустанови работа и после генералът ще се оправдае, че вече няма на кого да върне закона. И вечните концесии на ГЕРБ ще минат. / ГН

  4. Статуквото си има министри.

    Ако президентът Румен Радев бе чукнал в Гугъл имената, които са му предложили за министри, щеше да си спести известно количество критики. Първо, служебният кабинет нямаше да е същият и второ – тези, които гласуваха за него като за промяна, щяха да въздъхнат доволни. Уви.

    Служебният кабинет прилича на хибрид, в който изпъкват лица, свързани със стари и по-нови съмнителни схеми, обвързаности и зависимости.

    Сякаш сме орисани да се сблъскваме отново и отново с Първия закон на Скот: Когато нещата изглеждат добре — бъдете нащрек. Те неминуемо ще се влошат.

    Да видим.

    Огнян Герджиков, служебен премиер.

    Чухме всички Ах и Ох от негови приятели и съпартийци. Сигурно е страхотен преподавател, добър човек, с чувство за хумор, пее и танцува, душа на компанията, пише детски стихове. Обича спорта. Въобще – готин пич. Но, дявол да го вземе, не ни трябва за възпитател в детска градина, нито ще ни представя в преглед на художествената самодейност или някое тв шоу. Става дума за премиер в тежък период с огромни отговорности. Страната от години е умъртвявана бавно от мафиотския модел #Кой и Герджиков трябва да направи първите крачки срещу него. А той дори не е обелил и дума за това.

    Има немалко противоречиви мнения и за участието на Герджиков като синдик на Агробизнесбанк в Пловдив, участието му в „Агропромстрой” – Монтана, спасяването на министър Шулева от въпросите за криминалната приватизация на „Булгартабак”, ЕРП-тата и пр.
    Освен това проф. Герджиков представлява НДСВ, партия, която от години избирателят не припознава като нужна на България… Такава е оценката на избирателите.

    И не на последно място, Герджиков е представян главно като човек, който не се конфронтира. Тогава как ще войва с мафията и корупцията?

    Христо Алексиев, служебен министър на транспорта.

    Човек от политическия кабинет на транспортния министър от БСП в тройната коалиция Петър Мутафчиев. Алексиев е назначен за зам.-шеф на Национална компания “Железопътна инфраструктура” (НКЖИ), за да отговаря за евросредствата и обществените поръчки. Самото му назначение е съпътствано със скандали, защото експертите там не го искат. Въпреки това заема поста.
    НКЖИ е известна с много неща, но няколко се набиват на очи. Релсовият път в страната е на ниво 50-те години на ХХ век. От това безопасността е в трагично състояние, което и доведе до ужасния инцидент в Хитрино. Как така? Ами от компанията бяха източени стотици милиони, но за контрол и безопасност – нищо. Именно в НКЖИ са генерирани невероятни злоупотреби, които не са разследвани и до ден днешен. Защото над участниците в грабежа е опънат „политически чадър”. Опъва го предимно Делян Пеевски. Именно фирми, свързвани с неговото име, са сред най-облагодетелстваните.
    Парите идват от усвояването на средствата предоставяни от БДЖ за поддържане и развитие на железопътната инфраструктура.

    Например в периода 2010-2012 НКЖИ е провела 20 аварийни поръчки (чл. 90 от ЗОП договаряне без обявление) на обща стойност над 120 млн. лв без ДДС или около 142 млн. лв с ДДС. Само през 2012 г. са възложени 13 аварийни поръчки на обща стойност 77,6 млн. лв без ДДС или около 93.2 млн. лв с ДДС.
    Тръжните документи и техническите спецификации на всички поръчки са еднотипни и почти идентични, макар че касаят различни обекти, което означава че при тяхното възлагане се е прилагала една и съща схема.
    Цените за изпълнение на предвидените работи надвишават с над 2, 3 и повече пъти пазарните цени. Строителните работи са извършвани без реално приети проекти.

    За изпълнението на аварийните поръчки са канени едни и същи компании, без реална обосновка защо точно те. Всички поръчки се печелят от много ограничен кръг фирми: едната, „Крам комплекс” е считана за близка до тогавашния генерален директор, а другата – „Водстрой” до депутата от ДПС Делян Пеевски.
    Има направо убийствени данни. Например при ремонт на отсечката Сомоводене – Велико Търново са наляти 16,2 млн лв, което прави за ремонтираните 355 м стойност от 45 млн лв за километър! Друга поръчка, за авариен ремонт на междугарието Черниче – Пейо Яворов са платени 6,8 млн лв за 175 м, което прави около 40 млн лв за км. Има поне още десетина такива примери. Такива цени не съществуват в световната история на железопътните ремонти!

    Кръгът от фирми, разпределил 450 млн по рамков договор за 4 г. се състои от „Крам Комплекс“, „Водстрой 98“, Трейс, ДП ТСВ, Енерджи Груп, Енемона.

    По времето на Христо Алексиев НКЖИ е закупила около 6 700 тона железопътни релси на силно завишени цени. Загубите са за над 3,5 млн лв.

    Гълъб Донев, служебен министър на труда и социалната политика

    Досега бил зам.-министър на труда и социалната политика във втория кабинет на Бойко Борисов.

    Завършил Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски”. След това учил финанси в УНСС и право в Русенския университет. Дотук добре – бивш военен, вероятно познат на президента Радев от ВНВУ в Долна Митрополия. Но как
    От 2009 до 2014 г. Донев е зам.-председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”. Преди него за резерва е отговорял Делян Пеевски като зам.-министър на държавната политика при бедствия и аварии в правителството на Сергей Станишев.
    Яне Янев, лидер на РЗС и личен съветник на премиера Борисов по въпросите за борба с корупцията, твърди, че в ДАНС има разработка за далавери на Делян Пеевски в Държавния резерв. Досъдебно производство обаче така и не е образувано. Бившият шеф на Държавния резерв ген. Димитров е категоричен, че „резерва” е ограбен и щетите са за над 500 милиона, но досега няма никой в затвора за това престъпление.
    По същото време там се е вихрил и бизнесменът Мирчо Петков, известен още като Мирчо Циганина, считан за доверен човек на ДПС, на Доган и Пеевски. За годините като зам.-председател на Държавния резерв Гълъб Донев не е подал нито един сигнал за грабежа в прокуратурата. Съпричастност, укривателство, замитане на следи или зависимости? Няма друго обяснение.

    Малина Крумова, министър на еврофондовете.

    До момента работи в екипа на Томислав Дончев. Дамата е с интересна биография. Тя е директор на Управляващия орган при замразяването на средствата по Оперативна програма “Околна среда” през 2013 г. Възстановяването на плащанията от Европейската комисия става възможно година по-късно, едва след като България превежда от държавния бюджет над 100 милиона евро под формата на “плоска” финансова корекция на цялата програма.

    В края на 2013 г., когато Европейската комисия замразява разплащанията по Оперативна програма “Околна среда” заради нарушения при обществени поръчки в периода 2011-2013 г., Крумова отрича като директор на Управляващия орган да има вина за гафовете, но все пак напуска министерството.
    Крумова се връща в изпълнителната власт при втория служебен кабинет на Росен Плевнелиев като съветник на вицепремиера по еврофондовете Илиана Цанова.
    След като Томислав Дончев отново поема ресор “Управление на средствата от ЕС” при втория мандат на Бойко Борисов Крумова става първоначално директор на Дирекция “Системи за управление на средствата от ЕС”, а по-късно е назначена за директор на Дирекция “Централно координационно звено” на Министерски съвет. Забележете: три години след началото на програмния период 2014-2020 година нивото на усвояемост на средствата от ЕС, което страната ни е постигнала, възлиза на 7,55% или 1,337 млрд. лв., при бюджет от над 17 млрд. лв.
    Не се спираме на обвиненията в някои медии, че Крумова е продукт на организации свързани със Сорос в България.

    Не коментираме качествата и професионализма на тези министри. Но има смущаващи неща в тяхната работа досега. Както и странни обвързаности и зависимости. Така изглеждат нещата отстрани. Очевидно от „Дондуков” 2 изглеждат по друг начин.

    Мария Павлова, служебен министър на правосъдието
    Мария Павлова е следовател от Националната следствена служба. Съпругът й е прокурор Александър Павлов от Софийската градска прокуратура. Как тази кандидатура се наложи над обсъжданите проф. Емилия Друмева, проф. Екатерина Михайлова и проф. Мария Славова е пълна загадка. За неинформираните. Информираните се усмихват. Те са чували за топлите връзки на Павлова с напусналия следствието Петьо Петров – Пепи Еврото, известен като човек на Делян Пеевски. Същият бе уличен от Върховния съд в даване на лъжливи показания с цел оклеветяване на бившия военен министър Николай Цонев. Спаси го главният прокурор Сотир Цацаров, който го освободи, вместо да бъде разследван.
    Шефът на Софийска градска прокуратура Емилия Русинова също е считана за част от приятелския кръг на „следовател Пеевски”. Тя замени Христо Динев, който подаде оставка и който бе в този кръг.

    Мария Павлова се е занимавала с икономически дела. Точно такива, от които е „имунизиран” депутатът от ДПС и останалите от кръга #Кой.
    Павлова е член и на Комисията за атестирането и конкурсите към Прокурорската колегия на ВСС. Същият ВСС, за който в доклада на ЕК има само остри критики.

    Много по-вероятно е да получиш от умрял писмо, отколкото от Мария Павлова реформи в съдебната система, коментират нейни колеги. По-скоро щяла да бъде Раймонда Диен на статуквото.

    Кирил Ананиев, служебен министър на финансите.

    За него вече писахме, а и други медии обърнаха внимание на сложната плетеница от отношения на Ананиев с представители на модела #Кой. Съветник на Пламен Орешарски в може би най-слабото правителство в периода на прехода. Свързван с ДПС и Делян Пеевски. Финансисти се обзалагат, че Ананиев е получил указания каквото й да става да не пипа шефовете на НАП и Комисията по хазарта. Сами си отговорете защо и откъде могат да дойдат подобни разпореждания.

    Това комай стига.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *