Задава ли се нова финансова криза

Задава ли се нова финансова криза и как ще се отрази тя на страната ни? Икономисти, представители на бизнеса и синдикати са единодушни и отчитат пред БТА, че криза ще има, но не в размерите от 2008-2009 г.

Също така смятат, че държавата ни е готова да я посрещне, но хората трябва да бъдат предпазливи в разходите си и да започнат да спестяват с идеята поне половин година да могат да преживеят, ако останат без работа.

„Все още официалните международни институции не се наемат да прогнозират рецесия през 2019 г. в глобален план, но масово се прогнозира забавяне на растежа в Европа догодина“, коментира Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика.

За България Еврокомисията прогнозира леко ускоряване на растежа на икономиката, въпреки прогнозата си за забавяне в ЕС. Сред аргументите на ЕК за очаквания ръст на нашата икономика са увеличеното вътрешно търсене и доброто усвояване на европейски средства, които да подкрепят инвестициите и така да допринесат за ускоряването на икономиката.

Десислава Николова обаче изрази скептицизма си за това, че страна ни би могла да ускори растежа си при положение, че в цяла Европа се очаква забавяне.

„По-скоро личните ми очаквания са, че България ще се присъедини към общата тенденция и най-вероятно през следващата година ще бъда отчетен по-плавен растеж на икономиката, а очакванията ми са растежът да е около 3%“, коментира експертът.

Сред видимите показатели за наближаваща криза Николова открои повишаването на основния лихвен процент в САЩ, забавянето на растежа на икономиката на Китай. Предпоставка за евентуална рецесия е и обявеното намерение на Европейската централна банка (ЕЦБ) да прекрати програмата си за стимулиране, като експертът посочи, че все още не е ясно откога ЕЦБ ще започне да вдига лихвите, ако изобщо направи това. Другият голям фактор за очакванията за рецесия са търговски войни.

Дали бурята ще подмине България?

България като цяло стои добре в момента. От една страна все още бумът в строителството, който, ако и когато приключи, евентуално би подпомогнал рецесията в страната, все още не е в такива мащаби, въпреки че има известна неустойчивост и в някои градове се надуха малки „балони“ на имотния пазар, отбеляза Николова.

За разлика от предишната криза, когато пазарът се „наду“ с банкови кредити за строители и купувачи, сега балонът на недвижими имоти в големите градове – София, Пловдив, Варна и Бургас, се дължи на това, че хората изтеглиха спестяванията си от банките заради ниските лихви по депозитите, изтъкна експертът.

Поради това според нея няма предпоставка за риск за банките и за икономиката, но ако има нисходяща корекция на този пазар през цените или заради невъзможност някои от проектите да се довършат, рискът ще се понесе от хората.

От друга страна, експертът посочи, че за България при евентуална рецесия също се очаква „приземяване“ на икономиката, но то ще е по-меко – от по-ниски нива на растеж – 3-4%, докато при предишната криза това стана от 6-7%.

„Освен това към момента нямаме подобни на периода 2008-2009 г. индикатори за прегряване на икономиката“, коментира Николова и отбеляза, че сега нивата на кредитна активност в страна са много по-малки спрямо последната криза, когато ръстът на заплатите в последните предкризисни години достигаше 20-30%, а инфлацията беше двуцифрена.

Плюс за България е и това, че държавата разполага с „финансова възглавница“ за посрещане на нова криза под формата на фискален резерв, който в момента според Десислава Николова е на добри нива. Заради факта, че бюджетът вече трета година ще е на излишък, това означава, че резервът от една страна се захранва с излишъка, а от друга не харчи, за да финансира дефицити, отбеляза експертът.

Очакванията на бизнеса

На микроравнище – ниво предприятия, очакванията на бизнеса са по-консервативно оптимистични спрямо миналата година по това време, коментира пред БТА председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. Същевременно той не вижда признаци за близка криза, защото поръчките за следващата половин година са на добро ниво.

„Независимо от това, различни признаци, сред които това, че спря да расте цената на суровините, говорят, че известно забавяне все пак се очаква“, каза той. „Сред факторите за по-голяма предпазливост в прогнозите е и голямата задлъжнялост, която е световен проблем“, добави Велев.

Велев посочи, че липсват видимите признаци за балон, съществували при предишната криза и допълни, че ако има забавяне и криза, то тя няма да е такава, каквато беше през 2008 г.

„В момента в икономиката ни няма балони, каквито бяха в недвижимите имоти при предишната криза, но ние сме отворена икономика и забавяне на световната икономика – на пазарите, на които продаваме, като две трети от износа ни е за ЕС, няма как да не рефлектира на малката ни икономика“, заяви Велев.

2019 ще е първата година на рецесия

„Завършваме 2018 г. на магия и все още имаме ръстове, но 2019 г. ще е първата година от началото на рецесията“, коментира финансовият експерт Мика Зайкова. Според нея 2018 г. е последната година от положителния икономически цикъл, в който не само България, но и целият свят беше близо 10 години.

През 2018 г. имаме ръст на инфлацията, който вече не е здравословен, защото надминава 3%. Има свиване на потреблението, а то в българския брутен вътрешен продукт заема 78% от целия ръст. Свиването е лош знак, защото показва, че брутният вътрешен продукт на България трудно би нараснал от числата, записани в бюджета за 2018 г., допълни още Зайкова.

„В България не се внедряват нови технологии, няма продукти с висока добавена стойност, а страната ни изнася суровини, материали и малко резервни части. Те са главно за автомобилната промишленост в Германия, но и там има спад на икономическите показатели, което показва, че ние вървим, ако не към криза, то към един период на застой“, каза Зайкова.

Според нея в България не се задава „кьорав инвеститор“.

„Първата причина, заради която инвеститорите ни заобикалят, е защото сме корумпирана страна, втората е, че преди криза инвеститорите спестяват парите си в банки, вместо да ги харчат рисково“, каза тя.

Експертът припомни, че обикновено малките и отворени икономики, каквато е България, понасят най-тежко една икономическа криза. Мика Зайкова смята, че за да се намалят последствията, а практиката е в добри години да се създават буфери на ниво фискален резерв, но това не е направено в последните добри години – 2016 и 2017 г., отчасти и в 2015 г.

Преди да пуснем кризата у дома

Експертите съветват отсега да започнем да избягваме кредити, в това число и ипотеките, а инвестициите в недвижимост по-скоро биха ни донесли загуби по време на криза. Покупката би могла да бъде обоснована единствено, ако имаме нужда от жилище, коментира Десислава Николова.

Отложете покупките на коли и стоки за дълготрайна употреба за по-добри времена, съветва още експертът.

Друга препоръка е да инвестираме само свободни средства, които няма да са ни нужни за срока на вложението. Добре е да започнем да трупаме и личната си финансова „възглавница“, която трябва да ни стигне поне за половин – една година, ако останем без работа.

Не на последно място е и емоционално да се подготвим за лошата новина, че влизаме в рецесия, дори и тя да ни подмине, коментира Десислава Николова.