сряда , 15 август 2018 г.
Начало / Общество / Експерт: Загива уникален архитектурен шедьовър в Батановци

Експерт: Загива уникален архитектурен шедьовър в Батановци

batanovci-tuhlarnata-fabrika-3
Руши се и се разграбва уникален архитектурен шедьовър в град Батановци, алармира арх. Десислава Димитрова от Камарата на архитектите в България.
Това е 100-годишната сграда на бившата керамична фабрика „Струма“, стояща все още внушително край гара Батановци на международното жп трасе за Гърция и Македония.

Четириетажното производствено здание е единственото в България, направено изцяло от дървена конструкция, с носещи тухлени зидове. Дървеният материал бил доставен от Алпите, разказа арх. Димитрова пред БТА.

И до днес конструкцията е като перфектен пример от учебник, според специалисти.

Чертежи, съхранявани в Държавния архив в Перник свидетелстват за авторство на проекта на голямото име в българската архитектура Георги Фингов, проектирал много обществени, училищни и жилищни сгради, главно в София и в Пловдив.

Инициативен комитет от град Батановци иска сградата да бъде обявена за архитектурен паметник на културата.

Строителният феномен е оценен от Камарата на архитектите в България, която е готова да спаси сградата. Непреодололима бариера обаче е неизяснената собственост.

История на фабриката

Възникването на керамичната фабриката „Струма“ води началото си от малка керемидено-тухларна фабрика на трима жители на тогавашното село Батановци, разказа Милена Симова – главен експерт в Държавния архив – Перник.

През 1913 г. те прехвърлили целия си инвентар на Балканско търговско-индустриално дружество – София, което впоследствие учредило на 16 декември 1914 г. акционерно дружество за керамични изделия „Струма“ със седалище в София. Новите акционери подготвили планове за строителство на голяма фабрика, но поради Балканската война строежът бил отложен.

През 1918 г. била произведена първата партида керемиди. Строежът на фабриката продължил и през 1921-22 г. Фабриката произвеждала годишно около 1 000 000 керемиди и 500 000 броя тухли за вътрешния пазар. Предметът на дейност включвал и производство на тротоарни плочки и разни тръби. Главен акционер бил Калин Балабанов, който притежавал предприятието до национализацията му на 23 декември 1947 г.

Под сградата има тунел, по който се е стигало до близка кариера за глина. Изходите му са затрупани, но реално тунелът с релсовите линии до находищата съществува и в момента и той също би могъл да се превърне в атракция, според арх. Димитрова.

batanovci-tuhlarnata-fabrika-2

Това е феномен за страната ни, категорична е арх. Димитрова 

Жителите на Батановци разпространяват петиция за запазване, реставриране и признаване на старата тухлена фабрика „Струма“ за архитектурен паметник на културата. Вече около 600 души са подкрепили с подписите си инициативата.

Сградата била оценена по достойнство от Камарата на архитектите в България и по случай 80-годишния си юбилей, честван миналата година, организацията направила 3Д лазерно сканиране на зданието, което позволило да бъдат изработени чертежи на актуалното му състояние.

Скъпото начинание се осъществило с генералното спонсорство на водеща австрийска фирма за производство на тухли, чиито специалисти били силно впечатлени от зданието. Тридесет архитекти, студенти и заинтересовани граждани присъствали на процедурата по заснемане.

Според направената оценка сградата може да бъде възстановена. Въпреки компрометираната на места конструкция и становището на общинските власти, че е опасна, тя е изключително здрава и надеждна, възможно е да се рехабилитира и да се използва впоследствие, уверява арх. Димитрова.

По думите й са издърпани една четвърт от носещите колони, но конструкцията е толкова презастрахована, че независимо от нанесените й щети, сградата стои.

batanovci-tuhlarnata-fabrika-1

Горните два етажа са използвани за плътни складове за съхнене на тухлите. Това реално покрива плътност на обема на цялата сграда около 50 процента, което е огромна, непосилна товаропоемност и наличието единствено на дървена конструкция само по себе си е уникално, твърди арх. Димитрова.

Според нея това позволява и голяма гъвкавост като цяло, затова неслучайно бившата фабрика е издържала толкова земетресения. И при земетресението в Перник на 22 май 2012 г. тук няма почти никакви щети.

Опустошението на сградата е заради разграбването от хората. Тя е имала подова дървена конструкция, която била разграбена за огрев, за строителство и на който за каквото му трябва. Материалите били извозвани с камиони, без никой да предприеме никакви мерки.

Оценявайки достойнствата на сградата, Камарата на архитектите възнамерява да обявиконкурс за бъдещ живот на бившата фабрика, като изготви и методология за възстановяването й, която да послужи като пример за всички изоставени сгради. Идеята е подкрепена и от Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Неизяснената собственост слага бариера

Никой не притежава нотариален акт за сградата, нито някой плаща данъци, заяви арх. Димитрова. В сигнална записка от 10 ноември 1993 г. тогавашният кмет на Батановци Симеон Стаменов твърди, че основният пакет акции – 76,003 процента идеална част, е притежание на държавата.

През 2000 г. тогавашният областен управител на Пернишка област Антоанета Георгиева обезщетява с компенсаторни записи седем наследници на акционери на национализираното акционерно дружество за керамични изделия „Струма“.

Решението не е обжалвано, заяви кметът на Батановци Радослав Банчев. През 2003 г. обаче Министерство на икономиката в писмо до Областната администрация в Перник заявява, че държавата не притежава акции в дружеството.

Полуразграбена, нежелана нито от община Перник, нито от държавата, бившата фабрика и до днес не е припозната като собственост.

Докато не се изясни въпросът със собствеността, ние какъвто и конкурс да организираме, и най-прекрасното решение да намерим, и всички специалисти на света да съберем, не можем да направим нищо, твърди арх. Димитрова.

Камарата на архитектите е готова да изготви и официално архитектурно и конструктивно становище за състоянието на сградата. Организацията би могла и да ангажира фирми-спонсори, които да подкрепят инициативата, но това съдействие трябва да ни бъде поискано от собственика, казва арх. Димитрова.

Според специалисти земята под зданието не представлява съществен интерес. Ако сградата бъде оставена да се разруши, собствениците ще загубят парите си, земята струва не повече от 30-40 лв./кв.м, уверяват експерти.

Междувременно набезите на хората продължават. Сега те необезпокоявани стържат за подпалка масивните алпийски подпори./bta.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *