Дъщерята на Вера Кочовска: Приятелите забравиха майка ми!

Малко са хората, от по-известните приятели на майка ми, които се сещат вече за нея. Точно тези, които често идваха при нея и тя им помагаше. Това казва Десислава Кочовска в интервю за Дир.бг.

„Но виждам обичта на обикновените хора към майка ми. Момичета и момчета на по 20 години ми пишат във Фейсбук, че знаят за нея. На гроба й постоянно заварвам цветя, хора палят свещи, виждам оставено кафе, личи си, че са я посещавали”, споделя дъщерята на българския феномен Вера Кочовска, която напусна този свят на 11 февруари преди 7 години.

– Деси, на 11 февруари се навършват 7 години от смъртта на майка ти, лечителката Вера Кочовска…

– 7 години станаха, но имам чувството, че е било вчера. Колкото повече минават годините, толкова по-тежко става. Не мога да видя повече майка ми и да получа обичта, която съм получавала от нея. С брат ми сме израснали само с нея.

Често плача като гледам нейни снимки. Тежко ми е, тя си ми беше опора… Всеки ден ми липсва, всеки ден. Когато загубиш майка си, ставаш половин човек, независимо на колко години си.

– Помнят ли я приятелите?

– Малко са хората, от по-известните приятели на майка ми, които често идваха при нея и тя им помагаше. Обидно ми е.

Но виждам обичта на обикновените хора към нея. Момичета и момчета на по 20 години ми пишат във Фейсбук, че знаят за майка ми. На гроба й постоянно заварвам цветя, хора палят свещи, виждам оставено кафе, личи си, че са я посещавали.

– Как си спомняш най-често майка си?

– Винаги с нейната усмивка на лицето. В началото я сънувах – тя ми се усмихваше и ми махаше… Вече не я сънувам, а искам, да си „поговоря” с нея.

– Кога присъствието й е било много осезаемо за теб?

– Когато ми съобщиха, че е починала, бях в Шумен. Тръгнах за Плевен през нощта. Исках по-бързо да се прибера вкъщи – не вярвах, че майка си е отишла! Мислех си, че това е някаква зловеща шега от нейна страна, че иска да ни изпробва с брат ми кой повече я обича…

Но през половината път, колкото и да натисках газта, колата отказваше да набира. На всеки 100 метра ми се привиждаха хора с колелета, натисках постоянно спирачките! Мислех си: „Какво правят тези хора през нощта с тези колелета тук?!” А като минавах напред, разбирах, че това всъщност са дървета…

Всъщност, после осъзнах, че майка ми ме е пазила през целия път. Когато тя почина, единственото, което исках, е да умра. Не исках да живея изобщо. Не виждах смисъл. Шофирах, за да не мисля. Всеки път, като се качвах в колата, единственото, за което се молех, е да направя катастрофа и да умра. Имало е случаи, когато съм карала много бясно и винаги ми се е разминавало да направя катастрофа, само защото тя ме е пазила отгоре.

И продължава да ме пази. Наскоро преживях нещо необикновено и открих нейната намеса…

– Какво се случи?

– Тръгнахме с приятеля ми за Варна и катастрофирахме още преди да излезем от София. Колата беше намачкана, а на нас абсолютно нищо ни нямаше.

Така всъщност тя ни спря, защото ние имахме намерение да вложим пари в един бизнес, но явно майка ми е преценила, че ще бъдем на загуба и затова не ни позволи да отидем. И наистина се оказа по-късно, че е имала право…

– С какво се занимаваш в момента?

– С приятеля ми живеем в София, работим. Брат ми живее с приятелката си, още нямат деца. А ние си взехме кученце – лабрадорче, Деа, която ни дава голяма любов, както и ние на нея. Много е добро, не се отделя от нас.

Плевенският апартамент, в който живеехме с майка, го ремонтирахме, боядисахме го, освежихме го. Картини и икони са прибрани. Съхраняваме с брат ми всички неща, които събираше майка, защото това си ни е спомен от нея.

Мъча се да правя нещо за фондация „Вера Кочовска”. Трудно стават нещата. Трябва да се съберат страшно много средства, за да се направи клиника за стволови клетки, за каквато майка ми мечтаеше.

Парите, които са били отделени за това, навремето изчезнали. Не знам точно подробности. Това е била доста голяма сума от Япония. Става въпрос за периода 1992-1994 г. Човекът, който е взел парите, си е признал пред друг човек, близък на майка ми. Този човек е бил политик.

Искам да продължа делото на Вера Кочовска, за да помагам на бедните. Опитвам се да се срещна с разни хора, които имат средства, но отказват. Не мога насила да накарам някого да даде и да се включи в делото.

– Била си с майка си в Русия, където тя се е лекувала. Можеш да разкажеш от първо лице феноменални неща, свързани с майка ти, за които се носят легенди…

– След инсулта на майка ми през 2001 г. отидохме в Русия при проф. Брюховецки. При него тя си слагаше стволови клетки. Той не беше чувал за нея. Когато на първата среща дойде да разговарят, за да каже как ще протече лечението й, майка започна да му гледа. Каза му какво ще му се случи в бъдеще. И тези неща наистина се случиха впоследствие, въпреки, че той не вярваше, и двамата станаха много близки. Той се допитваше до майка ми как да си лекува пациентите.

 

При един от престоите ни в Русия, приеха един човек, но като дойде проф. Брюховецки, майка му каза: „Този човек ще си отиде! Напразно се борите!” Лекарят много се ядоса и каза: „Вера, говориш глупости!” Майка отговори: „Добре, ще видиш!”… След два дни мъжът наистина почина.

След време друг професор искаше да отвори черепа на майка ми, за да види какво има в мозъка й. Тя му каза: „Няма да ти позволя да ми отваряш главата, но теб Господ ще те накаже и ще ти влезе пирон в крака!“ Той се изсмя и излезе от стаята. На другия ден той пристигна с бинтован крак и й заразправя през смях: „Както каза, така стана – пирон ми влезе в крака! Няма да ти отварям главата, няма да се докосвам до тебе, че кой знае какво още може да ми се случи!”

На майка ми после й правиха някакви рутинни изследвания. След инсулта я боляха кракът, ръката, а масата, на която трябваше да легне за скенера, беше висока. Сестрата я блъскаше доста грубо, докато я настаняваше. Майка ми я помоли: „Малко по-полека, боли ме!” А тя викна: „Я, стига си се глезила и пренасяла!” Майка се ядоса и… с поглед счупи скенера – той просто се развали и спря да работи.

Професор Брюховецки дойде, започна да се смее и вика: „Вера, моля те, недей втори път да го правиш. Това е много скъпа техника!” И уволни сестрата, която се държа грубо с майка ми.

А после на японците, когато идваха у нас да правят филм, им повреди камерите. Не им даваше да снимат хората, които бяха дошли при нея, защото не бяха ги питали, но те не се съобразиха. Като се прибрали в хотела и пуснали да видят материала, оказало се, че звук има, но картина няма…

– Как се променяше физически Вера Кочовска, когато лекуваше?

– Дланта на едната й ръка почерняваше. Едната ръка беше много студена, а другата – гореща. Когато лекуваше, кръвното й скачаше над 200 или границите й се събираха. Сърцето й беше в състояние на прединфаркт. На електрокардиограмата се появяваше права линия, което на практика означава клинична смърт.

– Загуби ли майка ти силата си, когато се разболя?

– Не, напротив – това, което говореха – че Господ я бил наказал и тя не вижда вече, не е вярно. Тя имаше много по-голяма сила, когато беше болна, но не искаше хората да я виждат в това безпомощно състояние. На малко от приятелите си дори не даваше да идват. Но хората не я оставяха на мира. През 2005 г. майка ми падна в банята и си счупи крака. След инсулта единият й крак се беше леко изкривил долу и го замяташе – спъна се и падна.

Имала съм случаи, когато съм обяснявала, че майка ми не е добре и не може да приема, а те са ме заплашвали с полиция. Мислеха, че ги лъжа.

– Какво носеха хората от благодарност на майка ти?

– Отказваше подаръците, казваше им да го занесат в църквата. Само от по-близките си приемаше подаръци. Тя не беше от този тип хора, които трупат пари. Пишеха, че сме делели някакви милиони с брат ми. Няма такова нещо…

– Как майка ти получава дарбата си да лекува хората, сигурно ти е разказвала?

– Била на 13 години, когато получила дарбата си. Играела си с децата, качила се на някаква каручка и при слизането я блъснал камион. Закарали я в пернишката болница. Два месеца изкарала в кома, цялата в гипс. Започнала да вижда вътрешните органи на лекарите, които са около нея, и да им казва какво ще им се случи в бъдеще. Майка ми е от Перник, там е израснала. Родителите ми отиват 13 години в Съветския съюз, за да изкарат някой лев. Там майка е работила в строителството, на тези машини, които разбиват земята. Била е шеф на бригада. Ние с брат ми сме родени в Перник. Бях малка, когато баща ми ни напусна. Майка ни отгледа. Всъщност тя гледаше и баща ни, защото той беше все без работа.

– Вера Кочовска е била близка с Ванга. Какво знаеш за тяхното приятелство?

– Майка ходеше редовно при Ванга. И по телефона се чуваха. Когато мама отиваше при нея, Ванга никой друг не приемаше! Ванга много я обичаше и й казваше: „Ти си моята дъщеря!” Казваше й още, че е много силна. Не съм присъствала на техните срещи, но знам, че нито майка е гледала на Ванга, нито тя на нея. Говорели са си за техни си неща..

Дъщерята на известната плевенска лечителка и ясновидка Вера Кочовска, Десислава, е родена на 21 септември 1981 г. в Перник, но после живее в Плевен. Завършила е „Социални дейности” в Шуменския университет. Сега учи магистратура “Обществено здраве и здравен мениджмънт.” За майка й Вера Кочовска се говори, че е притежавала т. нар „трето око”, с което е виждала в четвърто измерение. Подобни способности се проявяват у 1 на 50 000 души.

Капацитети в медицината са заснели светещ ореол над главата й. Рентгенът им открил, че гръбнакът й е прозрачен като стъкло. Ликворът му пък бил близък по състав с този на делфините. „Тази жена не принадлежи на човешкия род”, категорични били учени от Москва и Токио, които са документирали изследванията си за свръхвъзможностите на българския феномен./1den.bg